Ножаров: Пенсионна реформа може да спести почти 500 млн. евро

НОИ и тежестта върху държавния бюджет

Доц. д-р Щерьо Ножаров от УНСС посочи, че основният проблем в държавния бюджет за 2026 г. е свързан с Националния осигурителен институт. По думите му трансферът от държавата към бюджета на НОИ, който покрива недостига за пенсии, е около 47%. Това прави НОИ централно перо в публичните разходи и изостря необходимостта от структурни решения.

Колко струват специалните пенсионни плащания

Според изчисленията на Ножаров плащанията за пенсионери, ползващи права по първа и втора категория труд, възлизат на около 400 млн. евро годишно. Към тази сума той прибавя още приблизително 60 млн. евро за т.нар. 20 заплати, които се изплащат при пренсиониране на определени групи служители. В сумарен вид това достига почти половин милиард евро.

Експертът подчерта разликите в практиките при изплащане на допълнителни обезщетения: инженери и IT специалисти в частния сектор получават по две заплати при пенсиониране, а ако са на едно работно място над десет години — до шест заплати, докато голяма група държавни служители и чиновници ползват 20 заплати.

Сравнение с чужди реформи и спецификата в България

Ножаров припомни реформен подход, приложен в Полша, където първа и втора категория труд се отнасят само до работещи в специфични тежки условия — под земята, под водата, на водата и във въздуха — и се прави одит на всяка длъжност. За България той изтъкна, че по данни от сектора около 80% от състава на МВР е определен като първа категория труд, което поражда въпроси за критериите и тяхната актуализация.

Според него, ако средствата от тези специални плащания бъдат сериозно редуцирани или пресметнати по нови правила, икономиката би получила „глътка въздух“ — с посочения ресурс е възможно, например, актуализация на пенсиите от порядъка на 16%.

Бюджетни рискове и реакцията на ЕС

Ножаров изрази притеснение и от рамката на разходите: поставената цел от ЕКОФИН при старта на процедурата по свръхдефицит на 10 юли е нивото на първичните разходи да бъде 4,2%. По негови думи проектобюджетът за 2026 г. надвишава този таван с около 1,8 млрд. евро, което попада в обхвата на процедурата за свръхдефицит.

Експертът прогнозира, че на 15 октомври може да последва първо официално предупреждение за задействане на санкции. Той посочи примера с Румъния от миналото лято, когато автоматични санкции доведоха до корекции в бюджета в т.нар. буферен период. Вероятно са възможни корекции надолу и съкращения на някои буферни пера до края на годината.

Икономически последици и нужда от кадри

Критичен за Ножаров остава и размерът на държавните разходи — около 45–46% от БВП. Той посочи, че това прави „половината икономика държавна“ и поставя много частни фирми в зависимост от публични поръчки, вместо да търсят конкурентоспособност на свободния пазар. Тази зависимост е рискова при спад на икономическата активност, тъй като държавата може да не успее да подкрепя частния сектор и това да ускори влизане в рецесия.

Като положително действие Ножаров изтъкна усвояването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост, което доведе до значителни инвестиции, особено в секторите на възобновяемите енергийни източници, пренос и разпределение на енергията и транспорта.

В същото време той алармира за кадровия дефицит: България прави инвестиции в машини, оборудване, патенти, софтуер, но липсват достатъчно инженери и специалисти за работа с тези технологии. В контекста на предстоящата многогодишна финансова рамка на ЕС (2028–2034) с акцент върху гигафабрики за изкуствен интелект и възобновяема енергия, Ножаров призова страната да се адаптира, иначе рискува да изпусне европейско финансиране.

Образование и препоръки

Европейската комисия в предложението за процедура по свръхдефицит посочва, че по данни от PISA 56% от българските ученици са функционално неграмотни по математика. Ножаров отбеляза, че дялът на STEM специалностите във висшето образование в други държави е около 30%, докато в България е 19%. Той препоръча правителството да работи за подобряване на математическата грамотност и да увеличи дела на STEM до 30% за обезпечаване на нужните кадри.