Бизнес

Щ. Ножаров: Пенсионна реформа може да спести близо 500 млн. евро

НОИ и бюджетният натиск за 2026 г. Дефицитът в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) е основният проблем за

Щ. Ножаров: Пенсионна реформа може да спести близо 500 млн. евро

НОИ и бюджетният натиск за 2026 г.

Дефицитът в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) е основният проблем за държавния бюджет за 2026 г., заяви доц. д-р Щерьо Ножаров в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков. По думите му трансферът от държавния бюджет към НОИ за покриване на недостига е около 47% от общите нужди на института.

Ножаров отбеляза, че правителството планира мерки във връзка с въвеждането на петгодишен срок за оспорване на ТЕЛК, но като друг сериозен и нерешен проблем посочи непроменените от 90-те години първа и втора категория труд.

Колко струва статуквото

Според изчисленията на Ножаров сегментът пенсионери от първа и втора категория труд струва на държавата около 400 млн. евро годишно. Към тези плащания се прибавят още приблизително 60 млн. евро за т.нар. 20 заплати, които се изплащат при пенсиониране на части от администрацията. Общата сума достига почти половин милиард евро.

Експертът направи сравнение с практики в частния сектор, където инженери и IT специалисти получават две заплати при пенсиониране, а при повече от десет години непрекъсната работа за един работодател — до шест заплати. „В същото време множество чиновници получават 20 заплати при пенсиониране“, коментира Ножаров.

Примери от чужбина и състоянието в МВР

Като пример за реформа той посочи Полша, където в първа и втора категория труд се включват основно работещите под земята, под водата, на водата и във въздуха, като за всяка длъжност се прави одит. В България, според госта, 80% от състава на МВР фигурира в първа категория труд, което според него прави системата нецелесъобразна.

Ножаров изтъкна, че ако бъдат реализирани тези спестявания — близо 500 млн. евро — това би дало възможност за актуализиране на пенсиите с около 16% и би облекчило значително натиска върху бюджета.

Въпросителни около целите по свръхдефицит

Бюджетът за 2026 г., обнародван тази седмица, оставя нерешени въпроси, каза Ножаров. Той припомни, че ЕКОФИН при старта на процедурата по свръхдефицит на 10 юли е поставил цел първичните разходи да бъдат 4,2%. По изчисленията на госта приетият бюджет надвишава този таван с около 1,8 млрд. евро, което попада в обсега на процедурата за свръхдефицит.

Ножаров прогнозира, че на 15 октомври вероятно ще бъде отправено първо предупреждение за автоматично задействане на санкции. Като пример той посочи, че миналото лято Румъния е получила автоматични санкции и е трябвало да коригира своя бюджет в буферния период. По тази причина е възможно до края на годината да видим корекция и намаляване на някои буфери в плана.

Държавни разходи, ПВУ и нуждата от кадри

Като негатив на приетия бюджет Ножаров посочи високите държавни разходи — около 45–46% от БВП. По негови думи това означава, че „половината от икономиката е държавна“ и много частни фирми зависят от държавни поръчки, което пречи на конкурентоспособността и увеличава риска от рецесия при спад в бизнес цикъла.

Като положителен аспект той посочи усвояването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), което е довело до значителни инвестиции в сектори като възобновяеми енергийни източници, пренос и разпределение на енергията и транспортния сектор.

В същото време страната инвестира в машини, оборудване, патенти, софтуер и технологии, но изпитва недостиг на квалифицирани кадри. Ножаров предупреди, че в предложението на Европейската комисия за процедура по свръхдефицит се посочва, позовавайки се на PISA, че 56% от българските ученици са функционално неграмотни по математика.

Той изтъкна, че в другите държави дялът на STEM специалностите във висшето образование е около 30%, докато в България е 19%. Ножаров призова правителството да работи за подобряване на математическата грамотност и да насърчава увеличаване на дяла на STEM до 30%, за да се осигурят нужните инженерни кадри за бъдещите приоритети на ЕС.