Ножаров: Реформа на пенсиите може да освободи почти 500 млн. евро

Ключовият проблем в бюджета за 2026 г.

Доц. д-р Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в УНСС, посочи, че най-голямото предизвикателство в държавния бюджет за 2026 г. е бюджетът на Националния осигурителен институт (НОИ). Той изтъкна, че трансферът от държавната хазна към НОИ за покриване на недостига по пенсиите достига приблизително 47% от бюджета на институцията.

Правителството е предприело мерки, включително въвеждането на петгодишен срок за оспорване на решенията по ТЕЛК, но остава нерешен проблемът с първа и втора категория труд, които по думите на Ножаров не са били съществено променяни от 1990-те години.

Колко струва сегашният режим

По изчисления на Ножаров плащанията към пенсионери по първа и втора категория труд възлизат на около 400 млн. евро годишно. Към тях се добавят още приблизително 60 млн. евро за изплащането на т.нар. 20 заплати при пенсиониране на някои категории служители. Общата сума достига почти половин милиард евро.

Илюстрирайки неравенството при обезщетенията, той отбеляза, че инженери и IT специалисти в частния сектор получават две заплати при пенсиониране, а при повече от десет години на един работодател могат да са шест заплати. За сравнение, множество чиновници получават 20 заплати при напускане на държавната служба.

Международен пример и национална реалност

Ножаров посочи, че Полша е провела реформа на първа и втора категория труд, като в тях остават само дейности под земята, под водата, на водата и във въздуха, и за всяка длъжност е направен одит. В България, според него, 80% от състава на МВР е класифициран с първа категория труд, което според икономиста налага преглед на критериите.

Той подчерта, че ако разходите от близо 500 млн. евро бъдат премахнати или редуцирани чрез реформа, това би облекчило финансовото състояние и би могло да послужи за актуализация на пенсиите с около 16%.

Въпросителни около фискалната политика

Ножаров коментира, че макар бюджетът за 2026 г. да е обнародван, остават сериозни въпросителни по неговата устойчивост. Той даде за пример изискването на ЕКОФИН, свързано с официалното стартиране на процедура по свръхдефицит на 10 юли, според което нивото на първичните разходи трябва да бъде 4,2%. По думите му предложената рамка надвишава този таван с около 1,8 млрд. евро — според процедурата за свръхдефицит това е недопустимо.

Ножаров прогнозира, че на 15 октомври е възможно да последва първо предупреждение за автоматично задействане на санкции. Той визира пример с Румъния, която миналото лято е получила автоматични санкции и е била принудена да коригира бюджета си в периода на буфера. Вероятна е и корекция на бюджета в посока надолу до края на годината и съкращаване на някои буфери.

Структура на разходите и икономически ефекти

Икономистът критикува високите държавни разходи — около 45–46% от БВП — като отбеляза, че това прави половината от икономиката „държавна“ и води до зависимост на част от частния сектор от държавни поръчки. Тази зависимост, според него, подкопава конкурентоспособността и увеличава риска от рецесия при спад в икономическата активност.

Като положителна страна Ножаров изтъкна усвояването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост, което е довело до големи инвестиции в сектори като възобновяеми енергийни източници, пренос и разпределение на енергия и транспорт.

Кадри и европейски приоритети

В контекста на многогодишната финансова рамка на ЕС за 2028–2034 г., която поставя акцент върху гигафабрики за изкуствен интелект и възобновяема енергия, Ножаров предупреди, че България трябва да се адаптира към тези приоритети, в противен случай рискува да остане без европейско финансиране след по-малко от година и половина.

Той посочи, че страната интензивно инвестира в машини, оборудване, патенти и софтуер, но няма достатъчно кадри за работа с тях. ЕК, според Ножаров, се позовава на резултати от PISA, според които 56% от българските ученици са функционално неграмотни по математика. Висшите училища в страната дават 19% дял на STEM специалностите, докато в други държави той е около 30%. Ножаров препоръча правителството да работи за подобряване на математическата грамотност и за увеличаване на дела на STEM до 30% във висшето образование.