Бетонът остава водещ, но преминава към по‑чисти решения

Бетонът остава основен, но с нови форми

Доц. д-р Александър Николов от Института по минералогия и кристалография към Българската академия на науките заяви в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев, че бетонът ще продължи да е най‑широко използваният строителен материал, но ще претърпи значителни модификации и оптимизации. Според него иновативни варианти като високоякостен, биорецептивен и геополимерен бетон ще се наложат в специфични пазарни ниши.

Защо промяната е необходима

Николов посочи, че след водата бетонът е най‑употребяваният материал в света, но производството на цимент генерира значими въглеродни емисии. Над 90% от наличния на пазара цимент е от типа портланд цимент, който се произвежда основно от варовик и малко глина. При изпичането на варовика (калциев карбонат) се отделят калциев оксид и въглероден диоксид — процес, който представлява около 50% от емисиите, свързани с производството на цимент. Останалите емисии произхождат от загряването на пещите до температури над 1400°C. По думите на Николов, производството на цимент е отговорно за приблизително 8% от глобалните въглеродни емисии.

Смесени цименти и намаляване на клинкера

Една от вече прилаганите стратегии е използването на т.нар. смесени цименти. При тях портланд циментът остава основно свързващо вещество, но частично се заменя с други минерални суровини с по‑ниска емисионна интензивност или със свойство да повишават якостта. На българския пазар това се вижда при класовете CEM II, III, IV и V, където често се добавя варовик или пепел от ТЕЦ. При такива продукти до 35% от клинкера може да бъде заместен, което намалява въглеродния отпечатък на крайния материал.

Бетон от индустриални отпадъци

Николов представи собствено изобретение — бетон, произведен изцяло от индустриални остатъци. Комбинация от шлака от „Стомана Перник“, пепел от ТЕЦ и прах от циментови заводи образува свързващо вещество при подходящи пропорции. Като добавки са използвани пясък и чакъл, добити от електродъгова шлака, така че крайният материал да е съставен само от отпадъчни суровини. Този бетон в жизнения си цикъл задържа и част от въглеродния диоксид от атмосферата.

Според Николов якостта на този материал е около 30 мегапаскала, което не достига стандартите на портланд цимента и го ограничава до неносещи или по‑малко критични приложения, например зидарийни блокове и други елементи, където високата структурна якост не е необходима.

Биорецептивен бетон — зелени фасади и чист въздух

Биорецептивният бетон позволява разрастване на растения върху повърхността му, най‑често мъхове. Този вид материал се нанася като панели или покрития върху фасади и намалява ефекта на градския топлинен остров. Мъховете улавят фини прахови частици, допринасят за звуко‑ и топлоизолация и по естествен начин фиксират част от въглеродния диоксид. Нидерландия е посочена като пионер в практическото приложение на биорецептивния бетон, но високата себестойност засега пречи на масовото навлизане.

Геополимерите и други алтернативи

Сред перспективните заместители на портландовия цимент са и геополимерите — клас материали, навлизащ на пазара преди около 30 години. Те генерират значително по‑малко емисии, тъй като при тях не се изпича варовик, а се използва глина, която допълнително може да бъде частично или напълно заменена с индустриални отпадъци като пепел и шлаки. Изследователите работят и върху прозрачни или огъващи се бетони, които също биха намерили специфично приложение в бъдеще.

Николов отбеляза, че въпреки тези алтернативи портланд циментът трудно ще бъде бързо изместен заради масовото си производство, ниската цена и силното влияние на сектора. В същото време нарастващите разходи за въглеродни квоти могат да увеличат цената на портландовия цимент и да отворят пазарни ниши за екологични решения като геополимерите и други нискоемисионни материали.