Кръстев: Икономическият курс – пари вместо реформи води към криза

В предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов председателят на БРАИТ Илия Кръстев обобщи причините за сегашното повишение на цените в България. Според него основната причина не е външен шок, а последователните политически решения през последните години: паричната маса е нараснала с около 19%, докато производството е спаднало с близо 9%. В резултат страната отчита инфлация от 4% спрямо средно 3% за еврозоната.

Публичен сектор и автоматични разходи

Кръстев посочи, че една от движещите сили на ценовия ръст са механизми за автоматично увеличаване на разходите в публичния сектор и бързото нарастване на задлъжнялостта. Дялът на заетите в държавната администрация вече е около 26% от всички работещи в страната, докато преди няколко години е бил под 20%. Средните възнаграждения в администрацията са с около 9% по-високи в сравнение с тези в частния сектор.

Той описа съотношението между заетите в частния и публичния сектор като „математически неустойчиво“ — на два работещи в частния сектор се падат трима, които са в държавната машина или са пенсионери. Според него нарушението на търговския баланс и повишеното вътрешно потребление без адекватно местно производство водят към допълнително натрупване на инфлационно влияние.

Регулации вместо реформи

Вместо да се търсят структурни решения, отбеляза Кръстев, се предприемат мерки за регулиране на търговските вериги и опити да се дефинира „справедлива цена“. Той предупреди, че подобна държавна намеса обичайно води до изчезване на някои продукти от пазара или до допълнително поскъпване. По думите му фокусът трябва да се премести към дерегулация и стимулиране на конкуренцията, а не към контрол и краткосрочни решения.

Изпуснати възможности за чуждестранни инвестиции

Кръстев критикува липсата на силни сигнали към инвеститорите, докато съседни държави привличат големи капитали. Той даде примери: Турция предлага 20-годишни данъчни ваканции, а в Хърватия се планира строеж на фабрика за изкуствен интелект и развоен център на стойност 50 милиарда евро — сума, която според него се равнява на всички чуждестранни инвестиции у нас през последните две десетилетия.

Влошената предвидимост на политиките е друг рисков фактор. Решението за вдигане на максималния осигурителен праг от 1 август беше посочено като лош сигнал за компании с висока добавена стойност, които са планирали годишните си бюджети. Кръстев предупреди, че липсата на стратегически подход крие сериозни рискове и посочи като негативен пример Румъния, която според него стигнала до 10% дефицит, замразени заплати и съкращения в публичните разходи.

Капиталов пазар и държавни дружества

За да бъде активиран растежът, капитали трябва да се движат ефективно в икономиката. Кръстев изтъкна, че българските граждани са сред малкото в ЕС, които практически не могат да купуват директно държавни ценни книжа чрез местната борса. Освен това пенсионните дружества дълго време нямали възможност да инвестират по модела на западните фондове. Тази тема, по думите му, е напълно отсъстваща от политическата програма, която предпочита мерки с бърз електорален ефект.

Решението на правителството да прибира 100% от печалбата на държавните дружества бе определено като грешна стъпка. Така компаниите губят средства за реинвестиции и стимул за по-ефективно управление. Кръстев предложи като алтернатива приватизация на миноритарни дялове чрез борсата, за да се привлече частен капитал и да се увеличи управленската дисциплина.

Дълг и разходи за лихви

Настоящото ниво на разходи за лихви по държавните кредити според говорителя е „огромно“ и може да нарастне — от около половин милиард в момента до възможни 2 милиарда лева годишно през 2028 г. Това, по думите му, допълнително ограничава ресурсите за инвестиции и реформи.

Кръстев подчерта, че сегашното правителство с пълно мнозинство разполага с шанс да предприеме необходимите реформи и да промени посоката, ако използва рационално доверието, което му е гласувано. Според него продължаването по досегашната траектория води до „удар в стената“, докато своевременното обръщане на курса би открило възможности за стабилизация и растеж.