Китай задържа „Силата на Сибир-2“ и напрежението в партньорството с Русия
Отложено съгласие за ключов енергиен проект По време на визитата си в Пекин руският президент Владимир Путин не успя
Отложено съгласие за ключов енергиен проект
По време на визитата си в Пекин руският президент Владимир Путин не успя да осигури окончателното одобрение на Китай за изграждането на газопровода „Силата на Сибир-2“. Проектът предвижда да позволи на Русия да доставя до 50 милиарда кубически метра газ годишно в Китай, но въпреки продължителните преговори Пекин не бърза да подпише финални споразумения.
Кремъл и китайската страна декларираха постигнато „общо разбиране по основните параметри“, но според прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков няма конкретни срокове за стартиране на проекта и все още остават нерешени детайли, които изискват допълнително съгласуване.
Предпазливост и политически изчисления
Китай продължава да подхожда предпазливо и се опитва да извлече максимална полза от отслабената позиция на Москва. По време на срещата Си Дзинпин заяви, че мирът е застрашен от „едностранчивост и хегемонизъм“ и призова за прекратяване на военните действия в Близкия изток като фактор за стабилност на енергийните доставки и световната търговия.
Във формулировките на китайската страна се долавя дипломатична подкрепа за някои ключови руски искания — включително противопоставяне на присъединяването на Украйна към НАТО — но тази подкрепа е насочена предимно в дипломатическата сфера и не води автоматично до бързи икономически решения като стартирането на големи инфраструктурни проекти.
Демонстрация на единство срещу трети играчи
На фона на напрежението с САЩ лидерите на двете държави предприеха обща реторика срещу „едностранната хегемония“ и осъдиха въздушни удари по трети страни, което бе възприето като намек към действията на САЩ спрямо Иран и Венецуела. В съвместна декларация Пекин подкрепи тезата за премахване на „първопричините на конфликта“ — формулировка, която съвпада с традиционните оправдания на Кремъл за военните действия в Украйна и призива Киев да се откаже от евроатлантическия курс.
Украинският президент Володимир Зеленски вече е коментирал, че подобна реторика всъщност обслужва Москва и пренебрегва фактите за руската агресия.
Скрито напрежение: шпионаж и доставки на компоненти
Въпреки публичните прояви на партньорство между Москва и Пекин, отношенията са далеч от безпроблемни. Руски специални служби разследват поне един случай на предполагаем китайски шпионаж, което свидетелства за наличие на сериозно, макар и прикрито, напрежение. И двете страни се стремят да не изнасят тези конфликти на публичната сцена, но сведенията за разследванията съществуват.
Освен това Москва е загрижена от факта, че китайски компоненти се доставят и за руски, и за украински нужди. По-конкретно, китайски детайли се използват в производството на украински дронове, което помогна на Украйна значително да увеличи обема на производство на безпилотни летателни апарати през последната година. Това дублира зависимостта на Русия от китайски технологии и индустриални части, която нараства след широкомащабното нахлуване в Украйна.
Ограничения на партньорството
Случаят илюстрира ограниченията на руско-китайското сътрудничество: въпреки прагматичните икономически и геополитически интереси, между двете страни има области на съмнение и конкурентни изчисления. Русия е по-зависима от Китай както по въпроси на енергетиката, така и за доставки на технологии и компоненти за промишлеността, но това не е довело до автоматично и пълно съгласие по големите енергийни проекти.
Реалната картина остава сложна: по петте въпроса на масата — времева рамка за „Силата на Сибир-2“, условията на доставките, политическите гаранции, въпросите за сигурността и технологията — все още няма окончателни решения, а двете страни запазват поле за допълнителни дипломатически и технически преговори.



