Български учени разработват механичен метод за рециклиране на соларни панели

В предаването „Чиста енергия“ по Bloomberg TV Bulgaria доц. д-р инж. Михаил Загорски от Факултета по индустриални технологии на Техническия университет – София говори за проблемите и възможностите при рециклирането на фотоволтаични панели. Той подчерта, че макар фотоволтаичният сектор да расте бързо, делът на реално рециклираните панели в световен мащаб остава нисък — около 10%.

В България през миналата година са монтирани допълнително 1,2 гигавата фотоволтаични мощности, но въпросът за управление на отпадъците от панелите не е в центъра на вниманието на широката общественост и индустрията. Според Загорски двата основни начина, по които панелите излизат от употреба, са естественото износване след 20–30 години и повреди, най-често механични, при експлоатация на фотоволтаичните централи.

Техническите затруднения при рециклирането

Основният проблем при преработката е отделянето на слоевете в панели — стъкло, свързващи материали, самите соларни клетки и изолационни компоненти. Стъклото съставлява над 80% от масата на един панел, но най-ценните материали са в относително малка част от теглото му: металите и други редки елементи често са под 1% от общото, като сред тях е и среброто.

Загорски обясни, че е именно извличането и оползотворяването на тези малки по маса, но скъпи по стойност компоненти, което прави рециклирането икономически и технологично предизвикателство. Елементите под 1% от масата могат да формират над 50% от цената на един панел, което утвърждава необходимостта от ефективни методи за тяхното отделяне и повторно използване.

Проект ЕкоРеСолар и българска технология

Екип от Техническия университет – София, в рамките на проекта ЕкоРеСолар, работи върху механично деламиниране като алтернатива за екосъобразно разделяне на компонентите на панелите. По проекта са разработени два полезни модела, научни публикации и прототипно устройство, което в момента преминава финални тестове.

Целта на екипа е прототипът да потвърди ефективността на технологията и да послужи като основа за привличане на потенциални инвеститори. В момента се правят последни промени по тестовото устройство, а от екипа планират да ангажират повече студенти с началото на новия семестър през септември, за да продължат изпитанията и оптимизацията.

Икономически и стратегически аспекти

Загорски изтъкна, че в много държави депонирането остава по-евтино от рециклирането, което спира развитието на масово прилагани технологии за преработка. За да се промени това, освен технологични решения, са нужни и икономически стимули и предприемаческа инициатива.

Той също така защити идеята рециклирането да се има предвид още при проектирането на продуктите — дизайн за демонтаж може значително да улесни бъдещото оползотворяване на материалите. По думите му България разполага с традиции и капацитет в областта на рециклирането и при желание и предприемчивост може да се превърне в регионален лидер при обработката на отпадъци от възобновяемата енергия.

Поглед напред

Екипът на ТУ–София очаква, че след успешни тестове и при интерес от инвеститори, разработената технология може да бъде въведена в практиката и да подпомогне създаването на регенеративни вериги за материали във фотoволтаичния сектор. Засега основният акцент е върху доказването на концепцията чрез прототипа и осигуряване на необходимия човешки ресурс за по-нататъшна работа и комерсиализация.