Енергийният шок от Иран ускори бума на ВЕИ и електрификацията
Една комбинация от нарастващо търсене и геополитически сътресения тласка света към бърз преход към възобновяема енергия, според годишния доклад
Една комбинация от нарастващо търсене и геополитически сътресения тласка света към бърз преход към възобновяема енергия, според годишния доклад New Energy Outlook на BloombergNEF. Анализът посочва, че глобалният глад за електроенергия — подхранван от центрове за данни, растеж на населението, повишаващи се доходи и електрификация на транспорта — ще направи слънчевата енергия водещ източник още през началото на следващото десетилетие.
Основни моменти от доклада
Докладът разглежда два сценария за бъдещето. В сценария за икономически преход (ETS) прогнозите следват преобладаващите икономически сили и политики, докато в сценариите за нулеви нетни емисии (NZS) основен двигател са амбициозните климатични политики, каквито правителствата са заявили в рамките на Парижкото споразумение.
В рамките на ETS слънчевата енергия превъзхожда останалите източници и става най-големият приносител в глобалния енергиен микс през 2032 г. Вятърната енергия се изкачва до второто място през 2034 г., като и двете изместват въглищата от сегашната водеща позиция.
Докладът ясно подчертава, че нарастването на дяловете на ВЕИ ще бъде подпомогнато от масовото разгръщане на системи за съхранение. BloombergNEF коригира нагоре прогнозата за глобален капацитет на батерии — от 220 GW през 2025 г. на 2 000 GW до 2035 г. Очаква се Китай да поеме най-голямата част от това разгръщане, като значително търсене ще възникне и в Индия и Европа през 30-те години.
Геополитика, шокове и енергийна сигурност
Анализаторите на BNEF отбелязват, че през това десетилетие е имало три големи сътресения в енергийната система: пандемията от Covid-19, войната в Украйна и конфликтът в Персийския залив. Тези събития стимулират правителства да търсят енергийна автономия и да намаляват зависимостта от вноса на изкопаеми горива, което на свой ред ускорява инвестициите във възобновяеми източници и инфраструктура за електрификация.
Емисии, температура и разходи
BNEF предупреждава, че при настоящите тенденции светът е на път да пропусне целта от ограничаване на затоплянето до 1,5°C. В сценария ETS средната прогноза е за затопляне от около 2,4°C до 2050 г. Някои региони — сред които Индия, Югоизточна Азия и части от Латинска Америка — ще увеличават емисиите си, докато Китай прогнозно достига пик на емисиите през 2025 г. и след това започва спад.
Дори при достигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. в сценария NZS, прогнозираното глобално затопляне до края на века остава вероятно над 1,8°C, което е по-високо от оценката на BNEF за 1,75°C през 2024 г. Общият диапазон на температурните прогнози между разглежданите сценарии варира от 1,8°C до 3,6°C спрямо прединдустриалните нива.
Икономически натиск и пазари на горива
Преминаването към чиста енергия ще увеличи инвестиционните нужди. В ETS годишните инвестиции се очаква да нараснат с около 34% — от 2,3 трилиона долара през 2025 г. до около 3,1 трилиона годишно за остатъка от десетилетието. По-амбициозният NZS изисква удвояване до приблизително 4,8 трилиона долара годишно.
Според ETS търсенето на петрол достига плато около 2029 г., повлияно от електрификацията на пътния транспорт. Междувременно потреблението на газ продължава да расте до 2050 г. и става най-големият източник на първична енергия в пазара през 40-те години на века, измествайки петрола.
Технологии и инвестиции в бъдещи решения
Докладът отчита близо 500 милиарда долара вложения в технологии от следващо поколение — като премахване на въглерод, усъвършенствани батерии и геотермална енергия — но подчертава, че нито една от тези технологии все още не е достигнала масова търговска зрелост.
Заключението е, че енергийният преход напредва бързо, движен от растящото търсене и геополитическите сътресения, но предизвикателствата по отношение на емисиите, разходите и технологичното внедряване остават значителни.



