Деян Денев: Без нов бюджет иновативните лекарства могат да заобиколят България

Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM, предупреди в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria, че липсата на приет нов бюджет за НЗОК поставя системата под сериозно напрежение и застрашава достъпа на българските пациенти до иновативни терапии. Коментарът беше даден в разговор с водещата Роселина Петкова.

Защо е нужен нов бюджет

Денев посочи, че без одобрен бюджет е изключително трудно НЗОК да изпълни задълженията си към аптеките и болниците. По думите му бюджетът в момента покрива около 70% от стойността на всички предписвани лекарствени продукти; останалите приблизително 30% се възстановяват чрез компенсаторен механизъм, при който фармацевтичните компании връщат значителен ресурс на касата.

Липсата на яснота за нов финансов план прави участието на компаниите рисковано — според Денев това е като да подпишеш „празен чек“. Той обясни, че заради държавната регулация цените на лекарствата се проверяват и определят, което гарантира най-ниската възможна цена, но в същото време ограничава гъвкавостта на фирмите да отчитат повишени разходи.

Рискове за достъпа до нови лекарства

При тези условия международните производители трудно убеждават централите си, че е изгодно да доставят най-новите лекарства за българския пазар. Ако това продължи, обясни Денев, фармацевтичните иновации ще заобикалят България — предвидим модел без ежегодно увеличение на възстановяванията прави пазара по-малко привлекателен.

Той подчерта необходимостта новият бюджет да бъде приет бързо и на неговата база да се сключат договори между НЗОК и фармацевтичните компании, които да осигурят функционирането на компенсаторния механизъм. В противен случай компаниите трудно ще приоритизират България при сегашните цени, особено предвид инфлацията и затруднените вериги на доставки.

Как работи компенсаторният механизъм

Денев представи и конкретни числа за въздействието на механизма върху приходите на фирмите: средно около 40% от приходите на компаниите се „изземват“ чрез тези възстановявания, а при нов лекарствен продукт тази тежест може да достигне до 200%. На практика това означава, че фирмата трябва да финансира пускането на новия продукт на пазара, което засилва риска и увеличава бариерата за навлизане.

Той допълни, че фармацевтичният сектор няма лесна възможност да калкулира инфлацията в цените на продуктите си, защото увеличенията се разрешават рядко от държавната администрация. Това контрастира с други сектори, които могат по-лесно да адаптират цените си спрямо икономическата ситуация.

Ранно откриване, превенция и инвестиции

Денев посочи, че допълнителните средства в здравната система трябва да се насочат към ранно откриване на заболявания. Съвременната медицина разполага с ефективни лекарства за контрол дори на тежки хронични състояния, а консумацията на лекарства след 55-годишна възраст нараства трикратно. Първичната превенция би могла да предотврати част от заболяванията, но около 60% от случаите не подлежат на предотвратяване и изискват навременно откриване и лечение.

По думите на Денев инвестициите за разработване на нови терапии в САЩ и Китай надвишават тези в Европа, а насърчаването на инвестиции става при предвидима и стабилна среда. В условията на несигурен бюджет и сложни регулаторни изисквания България рискува да остане в периферията на въвеждането на най-новите фармацевтични продукти.

В заключение той подчерта, че бързото приемане на бюджет и подписването на договори между НЗОК и компаниите са ключови мерки за осигуряване на функционирането на компенсаторния механизъм и за гарантиране на достъпа на пациентите до модерни терапии.