Янков: Правителството може да пропилее репутационния бонус от еврото

Репутационният бонус е изложен на риск

Никола Янков, управляващ партньор в „Експат Капитал“, заяви в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Преслав Райков, че репутационният ефект от присъединяването на България към еврозоната може да бъде пропилян от действията на новото правителство. Според него правилна икономическа политика и стабилна пазарна реторика спрямо вътрешния и външния пазар биха могли да доведат до повишаване на кредитния рейтинг и засилване на интереса от чуждестранни инвеститори, особено ако държавата следва по-консервативен бюджет — нещо, което в момента не се вижда.

Бюджетният дефицит и инфлацията

Янков посочи, че инфлацията е пряко свързана с бюджетните дефицити и с нивото на кредитиране. Той обясни, че в пазарните икономики паричното предлагане—чрез дефицити и банково кредитиране за потребление и жилища—увеличава разходите на населението и стимулира потреблението, което повишава цените. В този контекст той критикува идеята за механизъм за контрол на цените, който управляващата партия залага, и го нарече репресивен подход.

Янков предупреди, че предложените от правителството мерки вероятно ще намалят оборотите и данъчните приходи и ще задълбочат дефицитите. Като алармиращ пример той отбеляза, че през април — традиционно месецът с най-високи данъчни постъпления — за първи път от 20 години държавата отчетоха дефицит на текуща база вместо излишък. Причините според него са индексацията на заплатите на държавните чиновници, одобрена като механизъм миналата година, откриването на допълнителни щатни бройки и субсидии за стоки и услуги.

Възможности за охлаждане на кредитиране и липсата на мерки

След влизането в еврозоната лихвената политика вече зависи от Европейската централна банка, а не от БНБ, посочи Янков. Все пак БНБ може да въведе допълнителни буфери и капиталови изисквания, които да охладят кредитирането, но такива мерки не се предлагат от управляващите. Липсват индикации и за стремеж към балансиран бюджет, съкращаване на разходите или ограничения върху потребителското кредитиране — мерки, които според него са необходими в пазарна икономика, вместо популистки ходове.

Инвестициите и нуждите на икономиката

Янков изтъкна, че за да расте България по-бързо и да се доближава до средноевропейските нива, нивото на инвестиции трябва да е около 30% от БВП — над 40 млрд. евро годишно. Той отбеляза, че нито българските предприемачи, нито държавата разполагат с такива средства, затова единственият път към динамично развитие е привличането на огромни чуждестранни инвестиции. Това изисква предвидима среда и пазарна реторика, адаптирана към реалностите на 2026 г., а не популистки послания от предизборната кампания.

Според Янков новото правителство е „тръгнало на куц крак“ и шансът за ръст на чуждестранните инвестиции остава слаб, което би довело до по-нисък икономически растеж и по-ниски данъчни постъпления в средносрочен план.

Реторика, търговски вериги и селското стопанство

Янков коментира и атаките срещу търговските вериги, които в предизборната кампания бяха представяни като получаващи огромни печалби за сметка на потребителите. Той припомни, че ако подобни печалби са били реални, те трябва да се отразяват в балансовите отчети и да се виждат в приходите от корпоративен данък — а такива данни липсват; приходите са се увеличили, но не драматично.

Агресивната реторика може да навреди на българските селскостопански производители, които продават основно през големите дистрибутори и търговски вериги. Ако търговците откажат да купуват българска продукция в отговор на политическо напрежение, това ще лиши производителите от достъп до пазара.

Енергия, въглеродни квоти и шистов газ

Като част от мерките за конкурентоспособност Янков препоръча пакет, който да даде предимство на местните производители, в това число по-ниски цени на енергията. За целта е нужен политически дебат за въглеродните квоти и Европейската зелена сделка, тъй като България е нетен платец на въглеродни сертификати и затвори минната и топлоелектрическата си индустрия заради тези квоти.

Той също така напомни, че върху добива на български шистов газ е въведен мораториум под руски натиск, въпреки наличието на доказани залежи за близо сто години на сегашното потребление. Отмяната на мораториума би намалила разходите за производство, но според Янков това вероятно няма да стане поради геополитически причини.