Никола Янков: Правителството рискува да пропилее репутационния бонус от еврото

Никола Янков, управляващ партньор в „Експат Капитал“, предупреди в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков, че репутационният ефект от членството на България в еврозоната може да бъде пропилян от политически решения и реторика. Според него правилна икономическа политика и спокойна пазарна комуникация биха могли да повишат кредитния рейтинг и да привлекат чуждестранни инвестиции, но настояващите мерки и популистките послания вършат обратното.

Yанков посочи, че инфлацията е пряко свързана с бюджетните дефицити и с паричното предлагане, което включва както дефицитите, правени от държавата, така и кредитната експанзия от банките. „Когато държавата и финансовите институции инжектират неизработени пари в икономиката и стимулират потреблението, това води към повишаване на цените“, каза той.

Бюджет и кредитиране

Янков изтъкна, че след присъединяването към еврозоната монетарната политика вече се определя от Европейската централна банка, което ограничава възможностите на Българската народна банка да влияе върху лихвите. Въпреки това БНБ може да налага допълнителни капиталови буфери и изисквания, които да охладят кредитната активност — стъпки, които засега не се предлагат.

Той критикува управлението за липса на индикации за балансиран бюджет, за съкращаване на разходи и за ограничаване на потребителското кредитиране. Обявените от правителството мерки според него ще доведат до намаление на оборотите и данъчните приходи и до задълбочаване на дефицитите. Янков напомни, че през април, месец с традиционно най-високи данъчни постъпления, държавата е отчетла дефицит, вместо обичайния излишък, за първи път от 20 години. Причините — индексация на заплати в държавния сектор, откриване на допълнителни щатове и субсидии за стоки и услуги.

Янков призова да се прекратят подобни практики и да се върви към балансиран бюджет, ако целта е контрол на инфлацията. Той подчерта и необходимостта да се прекрати плашенето на инвеститорите, защото това ще намали вложенията, забавя икономическия растеж и води до по-ниски данъчни приходи в средносрочен план.

Инвестиции като двигател на растежа

За да догонва средноевропейските нива на живот, според Янков страната трябва да поддържа ниво на инвестиции около 30% от БВП, което означава над 40 млрд. евро годишно. Тъй като местният бизнес и държавата не разполагат с такива ресурси, единственият реалистичен път за бърз прогрес е мащабно привличане на чуждестранни инвестиции. Това обаче изисква предвидима среда и пазарна реторика, „съобразена с реалностите на 2026 г., а не на 1986 г.“, подчерта той.

Янков счита, че новото правителство стартира „на куц крак“ и че нивото на чуждестранни инвестиции ще остане ниско, почти нулево, както през последното десетилетие, което не предполага растеж и увеличаване на приходите в дългосрочен план.

Възможен вреден ефект за селското стопанство и енергетиката

Според Янков популистката и агресивна реторика срещу търговските вериги може да навреди на българските селскостопански производители, които разчитат основно на големи дистрибутори за реализация на продукцията си. Прекъсване на този канал би лишило фермерите от достъп до пазара.

Като мярка за конкурентоспособност Янков предлага правителството да разработи пакети за подпомагане на местните производители, в това число по-ниски цени на енергията. Той настоя за политически диалог по въглеродните квоти и Зелената сделка на ЕС, припомняйки, че България е нетен платец на въглеродни сертификати и че в резултат на тези политики са затворени минна индустрия и ТЕЦ-ове.

Янков отбеляза и мораториума върху добива на шистов газ, наложен по руски натиск, въпреки наличието на доказани залежи, достатъчни за около сто години при сегашно потребление. Той посочи, че отменянето на мораториума би намалило разходите за производство, но изрази съмнение, че това ще бъде направено поради външни геополитически интереси.

В края на разговора Янков зададе редица въпроси за факторите, които вдигат цените в страната, за необходимите корекции в европейската икономическа и енергийна политика, риска от рецесия и начините, по които спестяванията в банките биха могли да бъдат пренасочени към инвестиции в реалната икономика.