Янков: Репутационният бонус от еврото е в риск

В предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков Никола Янков, управляващ партньор в „Експат Капитал“, предупреди, че репутационният бонус, който България получи след влизането в еврозоната, може да бъде пропилян от текущата икономическа политика на новото правителство. Според него неправилна фискална и комуникационна стратегия ще затрудни повишаването на кредитния рейтинг и ще намали интереса на чуждестранните инвеститори.

Бюджетен дефицит и инфлация

Янков подчерта, че инфлационните процеси у нас са пряко свързани с размера на бюджетния дефицит, който се очертава да е по-голям от заложеното. Вместо да въвежда консервативна фискална рамка, правителството залага на контрол на цените като инструмент, което според него е репресивна мярка, а не решение.

Той обясни, че в нормалните пазарни икономики ценовите равнища се формират основно от паричното предлагане — държавни дефицити и кредитиране от банките чрез потребителски и ипотечни заеми. Стимулите към потребление чрез разходи и кредити увеличават парите в обръщение и водят до повишаване на цените.

Кредитиране и ролята на БНБ

След присъединяването ни към еврозоната политиката на лихвите вече се определя от Европейската централна банка. Въпреки това БНБ има инструментариум за охлаждане на кредитната експанзия — допълнителни буфери, капиталови и други изисквания — но към момента такива мерки не се предлагат, отбеляза Янков.

Той допълни, че липсата на сигнали за балансиран бюджет, за съкращаване на разходи или за ограничаване на потребителското кредитиране показва нежелание да се предприемат необходимите стъпки за стабилизиране на икономиката. Вместо това доминира популистка реторика, която рискува да влоши бюджетните параметри.

Фискални практики и данъчни приходи

Янков посочи, че обявените от правителството мерки ще свият оборотите и данъчните приходи, задълбочавайки дефицитите. Като знак за влошаване той посочи април — традиционно месец с най-високи данъчни постъпления — когато за първи път от 20 години държавата отчете дефицит на текуща база. Причини за това са индексацията на заплатите на държавните служители, разкриването на нови щатни бройки и субсидии за стоки и услуги.

Янков призова практиките на допълнителни и излишни разходи да бъдат прекратени и да се върви към балансиран бюджет, ако целта е контрол на инфлацията и възстановяване на доверие у инвеститорите.

Инвестиции и конкурентоспособност

За да постигне ускорен растеж и реално забогатяване, според Янков инвестициите в икономиката трябва да достигнат около 30% от БВП — над 40 млрд. евро годишно. Той подчерта, че българските предприемачи и държавата сами не разполагат с такива ресурси и затова привличането на голям обем чуждестранни инвестиции е единственият път към динамично изравняване със средноевропейското ниво.

За да привлече външен капитал, България се нуждае от предвидима среда и пазарна реторика, съобразена с реалностите на 2026 г., а не с реторика от предишни епохи. По думите му новото правителство стартира „на куц крак“ и е възможно нивото на чуждестранни инвестиции да остане ниско, както през последните години.

Енергийна политика и селскостопански интереси

Янков призова за пакет от мерки в подкрепа на местните производители, сред които намаляване на цените на енергията. Той посочи необходимостта от политически дебат за въглеродните квоти и влиянието на Зелената сделка върху конкурентоспособността на българските предприятия. По думите му България е нетен платец на въглеродни сертификати, което е довело до затваряне на минната индустрия и на ТЕЦ-ове.

Гостът отбеляза и наложения под руски натиск мораториум върху добива на местен шистов газ — ресурс, за който в материала се твърди, че има доказани залежи за около сто години потребление. Отмяната на мораториума би могла да намали разходите за производство, но според Янков това едва ли ще бъде направено поради външнополитически интереси.

Янков предупреди и за риска агресивната реторика срещу търговските вериги да навреди на българските селскостопански производители, които са зависими от големите дистрибутори и могат да бъдат лишени от достъп до пазара.