Света

Войната с Иран ускори търсенето на евтини ракети срещу дронове

Наземните системи близо до Ербил и полетите на изтребителите За защитата на Ербил основното разчитане е на наземните противовъздушни

Войната с Иран ускори търсенето на евтини ракети срещу дронове

Наземните системи близо до Ербил и полетите на изтребителите

За защитата на Ербил основното разчитане е на наземните противовъздушни системи, доставени от съюзниците. Сред тях са Raytheon Coyote и британските Rapid Sentry, които успяваха да прехващат голяма част от дроновете, изпращани от Иран и проиранските въоръжени формации. Войната доведе до интензивни полети на изтребители над Иракски Кюрдистан, където регионът беше подложен на над 800 атаки с ракети и дронове по време на конфликта и още в седмиците след обявяването на примирие.

Автономният регион на Иракски Кюрдистан няма собствена интегрирана противовъздушна отбрана и поради статута си не може самостоятелно да осигури такава система на национално ниво. Това остави района зависим от разположените от съюзниците наземни комплекси и въздушни патрули.

Използване на изтребители и въздух-въздух ракети

На кадри от операцията се вижда как изтребители почистват въздушното пространство край Ербил, като френските Rafale използват ракети „въздух-въздух“ с кратък и среден обсег за унищожаване на летящи цели. Тези действия ограничават немедленната заплаха, но поставят въпроса за икономическата страна на подобни решениия в масови сценарии на атаки с дронове.

Ракетите MICA, използвани от някои изтребители, показват висока ефективност при прихващане на дронове от типа „Шахед“. Въпреки това те се оказват значително скъпо оръжие за справяне с относително евтини безпилотни апарати. По наличната информация са изстреляни голям брой такива ракети — смята се, че поне 80 броя — което демонстрира високото потребление на ресурси в подобни операции.

Разликата в цените: ракети срещу дронове

Икономическата страна на конфронтацията е съществена: всяка MICA може да струва до 700 000 евро, докато един „Шахед“ се оценява на до 50 000 долара. Тази пропорция прави използването на скъпи въздух-въздух ракети за борба с масови и евтини дронове в дългосрочен план проблематично и води до размисъл за по-ефикасни и по-икономични решения.

Последствия за тактика и въоръжение

Военновъздушните сили, наблюдаващи подобни конфликти, са принудени да преосмислят оръжейните си запаси и тактики. Нарастващият брой атаки с дронове показва нуждата от евтини боеприпаси от клас „въздух-въздух“, които да могат да се използват в големи количества, без да изразходват ограничените запаси от много скъпи ракети.

В условия на масирани дронови нападения разчитането изключително на високотехнологични изтребители като Rafale и Eurofighter Typhoon, въоръжени с скъпи ракети, се оказва нерационално от гледна точка на разходите. Това подтиква държавите да разглеждат алтернативи: по-евтини въздушни боеприпаси, специализирани системи за разрушаване на БПЛА или по-ефикасна интеграция между наземни и въздушни средства за противовъздушна отбрана.

Нуждата от баланс между ефективност и цена

Ситуацията около Ербил и по-широко в Иракски Кюрдистан илюстрира, че при растящия брой дронови заплахи не са достатъчни само точни и мощни оръжия — необходимо е и икономическо съобразяване. Комбинацията от наземни системи за прехват и по-евтини въздух-въздух ракети би могла да предложи по-устойчив и мащабируем отговор при продължителни кампании, особено в райони без собствена интегрирана ПВО.