Директори предлагат дигитален лидер във всяко училище

Директори алармират за риск от „машинна комуникация“ в клас

Навлизането на генеративния изкуствен интелект в училищата носи риск за смяна на фокуса от учебния процес към автоматизирани взаимодействия между алгоритми, заяви Асен Александров — председател на Сдружението на директорите в средното образование (СДСОРБ) и директор на ЧСУ „Питагор“ — в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

На национален семинар „Образованието в ерата на AI“, в който са участвали над 200 директори, бе дискутирана промяната в ролята на учителя и ученика. Александров даде илюстративен пример: учителят генерира въпроси с помощта на AI, учениците отговарят чрез AI, а след това учителят проверява отговорите също с AI — и възниква въпросът кой всъщност се учи.

Преориентиране на образователните приоритети

Според Александров, когато знанията и синтезите са лесно достъпни чрез алгоритми, образованието трябва да премине от акцент върху възпроизвеждането на факти към умението да се филтрира, верифицира и критично подхожда към информацията. Това налага коренна промяна в прилаганите методи за оценяване и преподаване.

Един от основните акценти на СДСОРБ е промяната в начина на проверка на знанията. В условия, в които писмените работи и проекти могат да бъдат генерирани автоматично за секунди, „златният стандарт“ трябва да се възвърне към устната форма и личната защита на работите.

„Трябва коренна промяна на начина, по който се изпитва в училищата в посока по-голяма комуникация. Изкуственият интелект би трябвало да доведе до това, че учениците да се изпитват повече в диалог,“ каза Александров, подчертавайки, че проект, създаден с помощта на AI, трябва да бъде представен и защитен лично пред учител или комисия.

Какво дава AI и какво отнема

Александров посочва, че AI може да освободи време от рутинни задачи, което трябва да бъде насочено към „естествен диалог между учител и ученик“. Той предупреждава обаче, че комуникационните умения са най-уязвими в процеса на масова дигитализация и изискват целенасочено развиване.

Като основна опасност се посочва т.нар. „ленив мозък“ — състояние, при което използването на AI създава илюзия за усвоени умения. Правилната употреба на инструментите изисква достъп до солидна база от базови знания. За пример бе дадена математиката: дори ако AI решава сложни задачи, ученикът трябва да познава таблицата за умножение и основни теореми, за да оцени и контролира резултатите.

Критика получиха и родители, които използват чатботове, за да решават задачите на децата си, без да разбират методологията на обучението — явление, което според Александров прави „мечешка услуга“.

Дигитален лидер и етични стандарти

Директорите предлагат на Министерството на образованието и науката да въведе длъжност „дигитален лидер“ във всяко учебно заведение. Това трябва да бъде не външен консултант, а педагог, който постоянно се обучава и предава придобитите знания на колегите си. Ролята ще подпомага и административната дейност, и ще следи за етичните норми при използването на AI.

Александров спомена примери за инструменти, които работят с проверени данни, като софтуери, които обработват единствено входни материали, подадени от учителя, за да намалят риска от „халюцинации“ — генериране на невярна информация.

Възможности и очаквания

Въпреки предизвикателствата, според Александров България има потенциал да развие образованието си в посока интеграция на AI, благодарение на институти като INSAIT и активната ИТ общност. Той отбеляза, че програмите на новата власт след изборите отдават голямо внимание на изкуствения интелект, но предупреди, че „дяволът е в детайлите“ и обеща СДСОРБ да представи своите предложения при началото на разговорите с властта.

Целият разговор с Асен Александров може да бъде проследен в запис от предаването.