България може да обяви една от първите LFP гигафабрики в Европа

България може да бъде сред първите страни в Европа, които ще домакинстват фабрика за новия стандарт LFP батерии, съобщи Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Аутомотив Клъстер България, в предаването „Футуризъм“ с водещ Антон Груев. Според него на Стария континент предстои мащабно разширяване на производството на батерии: до 2030 г. са необходими около 76 нови фабрики и гигафабрики с среден капацитет 24 гигаватчаса годишно, за да се покрие търсенето.

Натиск върху електропреносната мрежа и инфраструктура

Увеличаването на дела на електромобилите води до засилен натиск върху електропреносната система и растящи нужди от публични зарядни точки. Станиславов подчерта, че мрежата ще изисква „огромни инвестиции“ и че тези капиталови вложения ще бъдат сред най-големите пред държавите в целия свят. Освен инфраструктурата за зареждане, необходимостта от батерии с по-дълъг живот става ключова и за енергийните системи и складовете за съхранение.

LFP технологиите и глобалното производство

Китай в момента контролира над 70% от световното производство на батерии, а при някои технологии — като железофосфатните (LFP) клетки — делът е почти 100%, посочи гостът. LFP батериите се налагат като предпочитана технология за енергетиката и за задвижване на камиони, автобуси и тежкотоварни превозни средства, тъй като са по-евтини, по-безопасни и имат значително по-дълъг експлоатационен живот — до около 10 000 цикъла, според експерта.

Европа и България: възможност за наваксване

За да намали зависимостта си, Европа стимулира нови производства чрез програми като Innovation Fund Europe. В рамките на тези инициативи в страната може да бъде обявен проект за българска гигафабрика за LFP батерии още до края на годината. Ако проектът се реализира, той би бил сред първите няколко подобни производства в Европа и би дал тласък не само на автомобилния сектор, но и на електрификацията в сградите, индустрията и системите за съхранение на енергия.

Пробегът вече не е основен проблем

Според Станиславов проблемът с „пробега“ при електромобилите постепенно отпада. На пазара вече съществуват автомобили с пробег над 900 км, а в рамките на 1–2 години се очаква масово навлизане на модели с около 1000 км пробег. По-нататъшното увеличаване на капацитета не винаги има смисъл, защото по-големите батерии водят и до по-високи производствени разходи. Той изтъкна, че индустрията вече е достигнала етап, в който пробегът на луксозен електромобил е сравним с този на конвенционална кола.

Революции в автомобилната индустрия

Автомобилният сектор преживява няколко паралелни промени: електрификация, преместване на фокуса от механика към софтуер, и масова автоматизация и роботизация на производствата. Това ще доведе до появата на т.нар. „тъмни фабрики“ — производствени линии, които могат да работят без постоянен човешки надзор и дори без осветление в отделни участъци.

Автономни превозни средства: технологии и регулации

Масовото навлизане на автономните автомобили среща както технологични, така и регулаторни пречки. Докато в някои американски щати и в Китай автономното шофиране е по-широко позволено, в Европа то е ограничено; към момента единствено Нидерландия е разрешила тестове чрез системата на Tesla. В технологичен план остава въпросът кои сензори ще доминират — лидари (лазерни радари), които предлагат по-голяма точност, но са по-скъпи, или камери, които са по-евтини, но по-малко прецизни. Станиславов посочи, че с поевтиняването на лидарите, те могат да станат стандарт, като в Китай всяка седмица се появяват нови, все по-достъпни решения.

В предаването още

В епизода бяха разгледани и други научни теми: открития, свързани с гени за регенерация, растения, произвеждащи сложни психоактивни молекули, нови химични връзки между кислород и редкоземни метали, както и находки на марсохода Curiosity за разнообразни органични молекули на Марс.