Бизнес

България може да обяви гигазавод за LFP батерии

България в надпреварата за следващото поколение батерии Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Аутомотив Клъстер България, заяви в предаването „Футуризъм“,

България може да обяви гигазавод за LFP батерии

България в надпреварата за следващото поколение батерии

Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Аутомотив Клъстер България, заяви в предаването „Футуризъм“, че страната може да обяви проект за гигазавод за железофосфатни (LFP) батерии до края на годината. Според него такъв завод би бил сред първите няколко подобни в Европа, ако проектът се реализира успешно.

Той подчерта, че с нарастването на дела на електромобилите се увеличава и натискът върху електропреносната мрежа, необходимостта от публични зарядни станции и търсенето на батерии с по-дълъг живот. За да се покрие бъдещото търсене, до 2030 г. в Европа ще трябва да бъдат създадени около 76 нови фабрики и гигабройки с среден годишен капацитет от 24 гигаватчаса.

Китай и доминацията в производството

Станиславов посочи, че в момента Китай контролира над 70% от световното производство на батерии, а при някои технологии като LFP делът е почти абсолютен. Той обясни, че LFP технологията се налага като водеща не само за електромобили, но и за индустриални приложения, системи за съхранение на енергия и съвременни сгради.

Посочени бяха и предимствата на LFP клетките: по-ниска цена, по-голяма безопасност и значително по-дълъг живот — до 10 000 цикъла, което ги прави привлекателни за тежкотоварни превозни средства като камиони и автобуси.

Енергийна инфраструктура и инвестиции

Според Станиславов електрическата мрежа ще изисква огромни инвестиции, които държавите по света ще трябва да направят, за да поддържат масовото навлизане на електромобили и съхранение на енергия. Той сравни мащаба на тези вложения с нуждите на важни държавни сектори, като посочи, че модернизацията на преносната мрежа е критична за целия процес на електрификация.

Европейски програми като Innovation Fund Europe стимулират локално производство и инвестиции, което може да ускори появата на нови фабрики и гигазаводи на Стария континент.

Пробегът вече не е основен фактор

По думите на госта „страхът от пробега“ при електромобилите постепенно изчезва. Той отбеляза, че вече има превозни средства с над 900 км пробег и в рамките на 1–2 години се очакват масови модели с 1000 км пробег. Според него допълнителното увеличаване на капацитета на батериите става нерентабилно, тъй като по-големите батерии водят до по-високи производствени разходи. Индустрията вече е достигнала етап, в който пробегът на луксозна електрическа кола е сравним с този на конвенционален автомобил.

Промени в автомобилната индустрия и автоматизация

Станиславов описа текущия период като един от най-значимите в историята на автомобилостроенето, тъй като едновременно настъпват няколко големи трансформации: електрификация, архитектури, ориентирани около софтуера, и ускорена автоматизация и роботизация на производството. Той прогнозира, че скоро ще се появят т.нар. „тъмни фабрики“ — производствени линии с минимално присъствие на хора, където дори осветлението няма да е необходимо.

Автономни превозни средства: технологии и регулации

По отношение на автономните автомобили Станиславов посочи двата основни бариери — технологична и регулаторна. За разлика от някои региони извън Европа, където автономното шофиране е разрешено, в Европа то остава строго регулирано; към момента, според него, Нидерландия е единствената държава, дала възможност за тестове чрез системата на Tesla.

Дискусията се фокусира и върху сензорните архитектури — лидари срещу камери. Лидарите са по-прецизни, но по-скъпи; с намаляването на цената им обаче те могат да станат доминиращо решение за много системи за автономно управление. Станиславов отбеляза, че в Китай ежедневно се появяват нови, по-евтини лидари, което допълнително ускорява този процес.

Други теми в предаването

В предаването бяха засегнати и други научни теми: изследвания за гени, свързани с регенерацията; създаване на растения, продуциращи сложни психоактивни съединения; открития за нови химични връзки между кислород и редкоземни метали; и находки на марсохода Curiosity за органични молекули на Марс.

Цялото интервю разглежда ключови въпроси за зарядната инфраструктура, електрическите камиони и учатването на ЕС в политиките за автомобилния сектор.