Военна мобилност и ядрен капацитет: Европа изостава, казват експерти

Военна мобилност вече се счита за реалност

Експертът по международна сигурност Ивайло Иванов заяви, че концепцията за т.нар. „военен Шенген“ на практика вече съществува под името военна мобилност. По думите му, Европейската комисия миналата година е описала в подробности целите, които ЕС трябва да постигне до 2030 г., за да улесни трансграничното придвижване на военна техника и личен състав.

Иванов подчерта, че проблемите с безпрепятственото движение засягат и НАТО. Като илюстрация той цитира изследване, според което в настоящите условия преместването на военна техника от Франция до Румъния би отнело между 45 и 60 дни. В хипотеза на военен конфликт подобни срокове са неприемливи, категоричен е експертът.

Административни и технически бариери

Двуетапният проблем, който Иванов посочи, включва първо административната страна — необходимостта от синхронизиране на процедурите сред отделните държави. В много страни все още се изисква предварително предизвестие до два месеца за преминаване на военна техника и личен състав. Това възпрепятства бързите стратегически премествания.

Вторият аспект е свързан с инфраструктурата. За да бъдат поети съвременни въоръжения, пътните артерии и други транспортни връзки трябва да бъдат технически пригодени. Иванов изчисли, че необходимите инвестиции за подобряване на тези обекти са в порядъка на около 100 милиарда евро.

Икономика и производство в концепцията за военен Шенген

Полковник Вилис Цуров от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“ коментира, че идеята за свободно придвижване на военни средства не е нова, но ако бъде въведена на практика, тя ще обхваща и въпроси като икономика и производствени възможности. По думите му в новите трансформации след войната в Украйна се вижда разминаване между съвременните изисквания и наличните възможности на европейските държави.

Цуров изтъкна, че Съединените щати поради технологичното си предимство започват да се отделят по някои въпроси в рамките на Алианса, което също създава допълнителни предизвикателства пред европейското отбранително сътрудничество.

Роля на САЩ и ядреното възпиране

В предаването „България сутрин“ полковникът допълни, че американската ангажираност спрямо Европа би била ограничена основно до предоставяне на ядрен чадър. По-нататък той и други военни експерти подчертаха, че Европа сериозно изостава по отношение на ядрените оръжия и възможностите за самостоятелно възпиране.

Тези наблюдения подчертават необходимостта от комплексен подход: синхронизация на административни режими, модернизация на транспортната инфраструктура и обсъждане на въпроси, свързани с производство и стратегически капацитети.

Заключение

Военната мобилност вече е част от официалния дискурс на ЕС и НАТО, но настоящите анализи и изчисления показват, че времето за реакция и наличната инфраструктура са далеч от изискванията при кризисни ситуации. Административните пречки, двуседмичните до двукомесечни изисквания за предизвестие и нуждата от мащабни инвестиции остават сред ключовите прегради. Според участниците в дебата, без решаване на тези въпроси Европа рискува да остане зависима от външни ядрени гаранции и технологична подкрепа.