Бизнес

Словенски и хърватски борси: растеж и възможности

Крешо Вугринчич, главен изпълнителен директор на InterCapital ETF, заяви в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с

Словенски и хърватски борси: растеж и възможности

Крешо Вугринчич, главен изпълнителен директор на InterCapital ETF, заяви в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Красимир Йорданов, че пазарите в Словения и Хърватия са били сред най-добре представящите се през миналата година, но остават подценени спрямо Западна Европа. Той посочи, че средното съотношение цена/печалба на тези борси е около 13–14 пъти спрямо 18 пъти за европейските пазари, като разликата постепенно се свива.

Защо са интересни за инвеститорите

Вугринчич обясни, че въпреки по-ниските оценки, компаниите в региона се очаква да постигнат по-високи темпове на растеж през следващите пет до десет години. Затова тези пазари имат място в портфейлите на инвеститорите като инструмент за диверсификация. Той отбеляза, че преди две години голяма част от чуждестранните инвеститори са напуснали тези борси, защото малкият им дял в портфейлите ги прави първите, които се елиминират при криза или волатилност. Напоследък обаче регионът се възстановява и отново привлича вниманието на чуждестранни инвеститори.

IPO активности в Хърватия

Миналата година в Хърватия бяха проведени три първични публични предлагания — сред тях строителната компания ING‑GRAD, фирма от хранителната промишленост и дистрибутор на авточасти. Вугринчич определи резултатите като добри за малък пазар и прогнозира още две–три IPO‑та през настоящата година. Той допълни, че успешните листвания създават позитивен цикъл, който може да накара още предприемачи да търсят борсата като източник на капитал.

В края на 2024 г. обаче компанията Studenac се отказа от планираното IPO. Две основни причини бяха посочени: неподходящ момент след слабо IPO в Полша, което обезсърчи инвеститорите, и оценката, базирана на очакван бъдещ растеж — модел, с който местните инвеститори не са свикнали и който ги кара да се съмняват в изпълнението на обещанията. Вугринчич очаква Studenac да рестартира процеса по листване още през годината.

Румъния и енергийните перспективи

Върху представянето на румънския пазар влияе политическа нестабилност, но въпреки това той оперира на исторически нива. Вугринчич изтъкна като ключов фактор сектора на енергетиката — голям проект за добив на природен газ в Черно море, който може да превърне Румъния в нетен износител на газ. Главният оператор на проекта е листнат на борсата и държи около 40% от основния борсов индекс, което прави проекта достъпен за инвеститорите чрез пазарни инструменти. Първите количества газ се очакват да потекат през 2027 г.

Ръководството на страната планира да листне стабилни държавни инфраструктурни компании, което би увеличило ликвидността и би привлякло международни инвеститори. Подкрепата от държавата спомага и за увеличаване на IPO активността сред промишлените дружества.

Как да се повиши ликвидността в Словения и Хърватия

Вугринчич смята, че за подобряване на ликвидността е необходимо увеличаване на фрий флоута — свободно търгуемите акции. На малки пазари това може да се постигне чрез стимули от държавата и листване на големи държавни компании, което да привлече големи чуждестранни инвеститори. Освен това развитието на финансовата грамотност и възможността за инвестиране чрез продукти като ETF‑и също ще разширят базата от участвaщи инвеститори.

Трендове сред индивидуалните инвеститори

След Covid пандемията Вугринчич отчита нарастващ интерес на гражданите към акции на хърватската борса, подкрепен от популяризирането на нови брокери и роботизирани съветници, които демократизират достъпа до пазара. По‑младите поколения търсят повече възможности за инвестиции в акции и ETF‑и — това се отразява в нарастването на оборота на борсата и в увеличените парични потоци към частни инвестиционни фондове.

В края на разговора бяха повдигнати и редица въпроси, които остават предмет на наблюдение: участието на хърватски и словенски компании във възстановяването на Украйна, интересът на чуждестранни инвеститори към ETF‑и с експозиция към Румъния, Словения и Хърватия, състоянието на имотния пазар в Хърватия след влизането в еврозоната, справянето с недостига на работна ръка и кои страни в Централна и Източна Европа предлагат най-добри инвестиционни възможности.

Материалът е с информационна стойност и не е препоръка за вземане на инвестиционно решение.