Бизнес

Пазарите в Словения и Хърватия остават подценени, въпреки силното представяне

Регионът показва добри резултати, но търгува с отстъпка Пазарите в Словения и Хърватия бяха сред най-добре представящите се в

Пазарите в Словения и Хърватия остават подценени, въпреки силното представяне

Регионът показва добри резултати, но търгува с отстъпка

Пазарите в Словения и Хърватия бяха сред най-добре представящите се в Европа и в света през последната година, но продължават да се оценяват по-ниско спрямо западноевропейските борси. По думите на Крешо Вугринчич, главен изпълнителен директор на InterCapital ETF, пазарните мултиплици са около 13–14 пъти печалбата, при средно 18 пъти за европейските пазари. Тази разлика се свива през последните години, но все още остава.

Вугринчич посочва, че компаниите от региона имат потенциал за по-високи темпове на растеж през следващите пет до десет години, което ги прави подходящи за включване в портфейли с цел диверсификация. Коментарът бе направен в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Красимир Йорданов.

Възстановяване на чуждестранния интерес и IPO активност в Хърватия

Преди две години голяма част от чуждестранните инвеститори са напуснали тези пазари, тъй като те заемат малък дял в глобалните портфейли и често са първите, които се елиминират при кризи или висока волатилност. Според Вугринчич обаче регионът постепенно се възстановява и отново привлича вниманието на външни инвеститори.

Миналата година хърватската борса е отбелязала три IPO-та — сред тях строителната компания ING-GRAD, фирма от хранителната индустрия и дистрибутор на авточасти. Вугринчич оценява броя на листванията като добър резултат за малък пазар и очаква още две-три първични публични предлагания през годината.

В края на 2024 г. компанията за търговия с хранителни стоки Studenac се отказа от планираното листване. Вугринчич посочи две основни причини: лошо стечение на пазара след неуспешно IPO в Полша, което охлади инвеститорския апетит, и оценка, базирана на очакван бъдещ растеж — модел, с който местните инвеститори не са свикнали и който породи съмнения относно изпълнимостта на обещанията. Той очаква Studenac да поднови процеса по листване в рамките на тази година.

Румъния: енергийният проект като катализатор

Румънският пазар се представя силно въпреки политическия хаос, отчете Вугринчич. Основният позитив е свързан със сектора на енергетиката — голям проект за добив на природен газ в Черно море, който би могъл да превърне страната в един от малкото износители на газ в Европа. Главният оператор на проекта е листнат на борсата и заема около 40% от основния борсов индекс, което прави проекта достъпен за инвеститорите и увеличава значението му за ликвидността на пазара. Първите количества газ се очаква да потекат през 2027 г.

Държавното решение да листне стабилни инфраструктурни компании също ще допринесе за по-висока ликвидност и привличане на международни инвеститори, смята гостът.

Мерки за увеличаване на ликвидността и промяна в инвеститорското поведение

За да подобрят ликвидността, пазарите в Хърватия и Словения трябва да увеличат фрий флоута — делът на свободно търгуемите акции. На малки борси това може да стане чрез стимули от държавата и листване на големи публични компании, което да привлече чуждестранни инвеститори.

Освен това Вугринчич подчертава значението на повишаването на финансовата грамотност и въвеждането на нови продукти като ETF-и, които могат да привлекат инвеститори, нежелаещи да купуват индивидуални акции. След Covid пандемията се наблюдава засилен интерес от по-широки групи частни инвеститори към хърватския пазар, подпомогнат от появата на нови брокери и роботизирани съветници. По-младите поколения търсят експозиция в акции и ETF-и, което се вижда в нарасналия оборот на борсата и увеличените парични потоци към частни инвестиционни фондове.

Вугринчич също очерта теми, които остават във фокуса на дискусията: участие на компании от региона във възстановяването на Украйна, интерес към регионални ETF-и, промени на имотния пазар в Хърватия след еврозоната, недостиг на работна ръка и кои държави в Централна и Източна Европа предлагат добри инвестиционни възможности.

Материалът е с информационна стойност и не представлява препоръка за вземане на инвестиционно решение.