Словения и Хърватия се представиха силно, но остават подценени

Растеж и оценка

Пазарите в Словения и Хърватия регистрираха едни от най-силните представяния в Европа и в света през миналата година, но остават оценени по-ниско в сравнение със западноевропейските борси. По данни, цитирани от Крешо Вугринчич, главен изпълнителен директор на InterCapital ETF в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Красимир Йорданов, тези пазари се търгуват при около 13–14 пъти печалбата, докато за европейските пазари медианата е около 18 пъти. Разликата в оценките се стеснява през последните години, но регионалните дружества все още остават подценени.

Вугринчич очаква компаниите от региона да записват по-високи темпове на растеж през следващите пет до десет години, което прави тези пазари атрактивни за включване в портфейлите на инвеститорите с цел диверсификация.

Възстановяване след отлив на чуждестранни инвеститори

Преди около две години повечето чуждестранни инвеститори напуснаха пазарите в двете страни, тъй като те заемат малък дял в техните портфейли и са сред първите, които се елиминират при кризи или висока волатилност. Въпреки това регионът постепенно се възстановява и отново попада във фокуса на международните инвеститори, посочи Вугринчич.

IPO активност в Хърватия

Миналата година Хърватия отбеляза силен сезон за първични публични предлагания — на борсата излязоха три компании, което според Вугринчич е добър резултат за малък пазар. Той прогнозира появата на още две–три IPO-та през настоящата година, ако тенденцията се запази.

Едно от най-успешните листвания бе на строителната компания ING-GRAD. Другите две IPO-та бяха на фирма от хранителната индустрия и на дистрибутор на авточасти. Вугринчич описва представянето им като „нито много добро, нито много лошо“, въпреки че възвръщаемостта е била значителна.

В края на 2024 г. търговецът на хранителни стоки Studenac се отказа от планираното листване по две причини: неблагоприятен момент след слабо IPO в Полша, което охлади апетита за риск, и оценка, базирана на бъдещ растеж, която е изключително нетипична за местните инвеститори. Вугринчич очаква Studenac да възобнови процеса по листване през настоящата година.

Румъния: енергетика и инфраструктура

Румънският фондов пазар се представя силно въпреки политическата несигурност. Положителният фактор е големият проект за добив на природен газ в Черно море, който може да превърне страната в един от малкото европейски износители на газ. Главният оператор на този проект е листнат на борсата и заема около 40% от тежестта в основния борсов индекс, което според Вугринчич е фактор, който често бива подценяван. Първите количества газ се очаква да потекат през 2027 г.

Решението на държавата да листне стабилни държавни инфраструктурни дружества може да увеличи ликвидността и да привлече дребни и международни инвеститори, а това вече стимулира IPO-та в промишления сектор.

Как да се повиши ликвидността

За да подобрят ликвидността на хърватския и словенския пазар, ключово е увеличаването на фрий флоута — свободно търгуемите акции. На по-малки пазари това може да стане чрез стимули от държавата и листване на големи държавни компании, което да привлече и големи чуждестранни инвеститори. Успехът на такива компании би създал положителен цикъл и би насърчил предприемачите да гледат към борсата като източник на капитал.

Развитие на финансовата грамотност и въвеждането на нови продукти като ETF-и също биха повишили привлекателността за по-широка група инвеститори. След Covid пандемията се наблюдава засилен интерес към акции в Хърватия, подпомогнат от нови брокери и роботизирани съветници, които демократизираха достъпа. По-младите поколения търсят повече инвестиции в акции и ETF-и, което се отразява в по-голям оборот и нарастващи парични потоци към частни фондове.

Незададени въпроси

Сред нерешените теми остават въпроси за участието на хърватски и словенски компании в бъдещи възстановителни проекти в Украйна, интереса към ETF-и с експозиция към Румъния, Словения и Хърватия, състоянието на имотния пазар в Хърватия след влизането в еврозоната, проблемите с недостига на работна ръка и кои държави в Централна и Източна Европа предлагат най-добри инвестиционни възможности.

Материалът е с информационна стойност и не е препоръка за вземане на инвестиционно решение!