Логика срещу фантазии: ще има ли споразумение с Иран?

Възможността конфликтът в Близкия изток да бъде решен чрез устойчиво примирие остава най-реалистичният сценарий, защото няма реална перспектива за решаваща военна победа чрез нова ескалация. Пазарите, изглеждащи уверени в този изход, приемат, че продължаването на бойните действия би било твърде скъпо или дори опустошително за страните, които го предприемат.

Има я и прагматичната логика за път напред: ако се открие канал за дипломатически разговори между Израел и Ливан, както и между САЩ и Иран, тези преговори могат постепенно да реставрират нива на сигурност и стабилност, които регионът не е виждал от десетилетия. Възможността да се намерят договорки, които да смислят жертвите и ресурсите, загубени от 28 февруари насам, не е напълно изключена, особено ако и двете страни се ангажират в последователен процес на примирие и уреждане.

Аргументите в полза на трайно прекратяване на огъня и последващи преговори са силни: продължаването на конфликта носи непредвидими социални и икономически последици, а компромисът е единственият реалистичен начин да се избегне по-нататъшна ескалация. Дори ако пътят до такова споразумение е неравен и белязан от фалстартове, това остава най-разумният изход от текущата криза.

Рискове от нелогичния сценарий

Проблемът е, че реалността на момента рядко следва тази логика. Липсва фигура от ранга на Хенри Кисинджър или водещи държавници с подобна лична и политическа смелост, каквато показаха Ануар Садат при мирния договор с Израел през 1979 г. или Ицхак Рабин по време на Осло (1993–1995). Без такива строители на големи споразумения процесът е по-склонен да зацикли.

Освен това има и политически фактори, които усложняват усилията: в Техеран ръководството е разделено. Властовите лостове и оръжията, за съжаление, са в ръцете на силови структури, чиито приоритети не винаги съвпадат с тези на дипломатите. Последната дума за условията на евентуална договорка не принадлежи на фигурите, с които САЩ водят преговори — председателя на парламента Мохамед-Багер Калибаф и външния министър Абас Арагчи — нито дори единствено на върховния лидер. В крайна сметка решенията се взимат от генералите от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, които контролират ракетните възможности и силите за сигурност в страната.

Политическите фантазии и международната динамика

Във вътрешнополитически план очертаните очаквания не се сблъскват само с институционални пречки: личните и политическите образи на ключови фигури играят роля. Що се отнася до Иран, едно от наблюденията е, че Доналд Тръмп сякаш действа в собствен сценарий, в който той е триумфиращият герой — подход, който може да влияе върху възможностите за реалистична дипломация. В същото време в Иран не е настъпила смяна на режима; държавата продължава да се управлява от твърдолинейни лидери, което ограничава гъвкавостта при постигане на сделки, изискващи политически отстъпки.

Добавената сложност от вътрешни динамики и идейни приказки означава, че дори ако пътищата за преговори са налични, те може да се окажат по-трудни за реализиране сега, отколкото при алтернативни обстоятелства. Някои наблюдатели посочват, че споразумение в момента може да бъде по-сложно, отколкото би било, ако ключови събития не бяха настъпили в началото на конфликта — включително и такива, които променят баланса на властта в Техеран.

Възможни направления за продължаване

Практическият изход изисква две неща: признание, че военният натиск няма да доведе до решаваща победа, и готовност от страните да седнат на масата за преговори, дори ако това означава компромиси, които дълбоко да променят предварителните им позиции. Дори да липсва глобален „мейкър“ като Кисинджър, механизми за посредничество и регионален диалог могат да започнат да изграждат търпелив процес на деескалация.

Ако тези условия се изпълнят — пряка комуникация между ключовите страни, намаляване на влиянието на силовите клики и прагматичен подход от международните актьори — пътят към трайно примирие остава отворен. В противен случай рискуваме да останем в „нелогичен свят“, където фантазиите и вътрешните разделения ще продължат да блокират възможността за мир.