Диаспората — ключов резерв срещу демографския срив

Избирателни списъци и реално население

Доц. д-р Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека при БАН посочи несъответствието между официалните избирателни регистри и действителния брой жители на страната. По данни от ЦИК в списъците фигурира повече избиратели, отколкото е наличното население — явление, което частично се обяснява с над 2 милиона българи, живеещи извън България. Коментарът бе направен в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

Основни демографски промени

Между 2011 и 2021 г. населението е намаляло с приблизително 850 000 души — еквивалент на около 85 000 годишно, изчислено като разлика между раждания и смъртности. По време на пандемията страната регистрира свръхсмъртност, която според говорителя е била най-висока в ЕС; тогава населението е намаляло с около 90 000 души. Въпреки това има и позитивни сигнали: тоталният коефициент на плодовитост започна да се подобрява и достигна 1,76 през 2024 г., което според него е над средното за ЕС.

Миграцията компенсира естествения спад

От 2021 г. се отчита промяна в посоката на миграционните потоци — за първи път имаме няколко последователни години с положителен миграционен прираст. Това до голяма степен е компенсирало естествения отрицателен прираст на населението. Въпреки ролята на миграцията, темата не е била централна в последната изборна кампания, отбеляза доц. Ташев.

Неизползвани ресурси: диаспората и историческите общности

Ташев акцентира върху неизползвания потенциал на българската диаспора — както модерните общности в чужбина, така и историческите български групи на Балканите, в Украйна и в Молдова. По думите му, тези ресурси могат да подпомогнат демографското възстановяване, ако бъдат интегрирани в националната миграционна и демографска политика.

Правна несъстоятелност при подкрепа за българите в чужбина

Пример за законодателна неадекватност според събеседника е начинът, по който е организирана помощта при бежански кризи: статут и подкрепа се предоставят основно на чужди граждани, докато украински българи с българско гражданство не са получили необходимата подкрепа. Доц. Ташев подчерта, че ако тези правни слабости бяха отстранени, през 2023 г. България можеше да отчете общ положителен прираст.

Политика и интегриран подход

Според госта, управляващите през последните години са се опитвали да обръщат внимание на демографията, но политическата нестабилност често е връщала процесите в изходна точка. Докато досега основният фокус беше върху социалните мерки, вече се налага по-комплексен подход, който съчетава миграционна политика, мерки за намаляване на регионалните различия и реформи в здравеопазването.

Образованието и ценностите

Доц. Ташев подчерта значението на образованието: в страни с висок стандарт спадът на раждаемостта често е свързан с промяна в ценностите. Работата с младежите за формиране на отговорно поведение и семейни ценности е ключов елемент от стратегията. Той спомена и идеята всички закони да минават през демографска оценка като инструмент за по-целенасочена политика.

Изводи

Демографската криза изисква едновременно законодателни промени, активна миграционна политика и дългосрочни мерки в образованието и здравеопазването. Българската диаспора и историческите общности представляват значим ресурс, който все още не е използван системно и чието включване би могло да промени демографската траектория на страната.