Войнов: Европа трябва да отключи замразените капитали

Ръстовете на глобалните пазари и скритите рискове

Глобалните борси отбелязват рекордни ръстове въпреки геополитическата стагнация в Близкия изток и забавянето на реалната икономика, каза икономистът Юлиан Войнов в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков.

Като възможни причини за позитивната динамика той посочи действия на търговци с вътрешна информация при политически промени и фактът, че пазарите вече „познават“ поведението на Доналд Тръмп — когато напрежението е високо, той често омекотява мерките, както беше при въвеждането на мита в миналото. Друг компонент е промяната в участниците на пазара: от 2020 г. насам улеснената търговия привлече масовия инвеститор и промени правилата на фундаменталния анализ.

Войнов отбеляза и тихото „наливане“ на ликвидност от Федералния резерв за успокояване на репо-пазарите, което допълнително подкрепя акциите. Въпреки това експертът предупреждава за сериозни подводни камъни — особено в сектора на частните кредити, където фондове започват да замразяват тегления и да ограничават ликвидността.

AI като двигател и потенциален балон

Основният двигател на оптимизма според Войнов е изкуственият интелект. Той описва надпревара сред технологичните компании да оправдаят високи пазарни очаквания чрез мащабни инвестиции в AI и дейта центрове, съпроводени с масови съкращения на персонал. Ако тази еуфория приключи и тежестта на кредити и ангажименти се отрази на банковите баланси, пазарите могат да обърнат посоката рязко, предупреди икономистът.

Европа: спад на растежа и енергиен натиск

Европейската икономика изглежда по-охладена от тази отвъд Океана. Оценките за растежа постоянно се понижават, като прогнозите за Германия са сведени до 0,5–0,6%. Инфлацията в еврозоната отново се покачва — до 2,8% през март — главно заради нуждата газовите хранилища да се пълнят на по-високи цени, което упражнява натиск върху всички стоки.

За да преодолее кризата, по думите на Войнов Европа се нуждае от смели решения. Той настоя Германия да премахне т.нар. „дългова спирачка“, която блокира инвестиции и води до минимални растежи. Освен това посочи, че между 20% и 40% от БВП в Европа лежи „замразено“ като депозити в банковата система и призова ЕС да завърши интеграцията на банковия и капиталовия пазар, за да насочи поне 10% от тези средства към реалната икономика.

Що се отнася до Европейската централна банка, Войнов очаква тя да следва политиката на Фед — вероятно с ново повишение на лихвите от 0,25%, последвано от поетапно снижаване при навлизане в рецесионен цикъл.

България: фасада на стабилност и дълбоки структурни проблеми

На национално ниво ситуацията в България остава тревожна въпреки външната макроикономическа стабилност. Войнов отчита спад в промишленото производство, остра липса на работна ръка, влошена бизнес среда и сериозни проблеми в пенсионната, здравната и образователната системи. Той критикува закостенял икономически модел и „порочната връзка между политиката и бизнес феодалите“, която задушава конкуренцията и поддържа страната в капана на средните доходи.

Бюджетният дефицит от 3% се поддържа чрез счетоводни трикове — отлагане на плащания, прехвърляне на разходи към Банката за развитие и други бюджетни инженерни решения — които няма да издържат дълго. Войнов посочи, че единственият реален изход е или драстично вдигане на данъците, или сериозно орязване на разходите, но липсва политическата воля за такива мерки при постоянното изборно напрежение и популизъм.

Еврозоната и националната отговорност

Войнов подчерта, че приемането на еврото е категоричен успех за България — промяната е протекла гладко, без инфлационни шокове; по европейската методология инфлацията вече е под 3% от януари, а първоначалните логистични затруднения с кеша бяха преодолени. Оттук нататък, според него, отговорността за дълбоки структурни реформи е изцяло в ръцете на българските институции.

Вижте целия коментар във видеото.