Дълговата бомба: САЩ и Европа пред нова криза

Обща оценка

Икономистът Даниел Василев от Admirals предупреди в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович за нарастващо съвкупие от рискове, което застрашава както американската, така и световната икономика. Според него наблюдаваме завръщане на инфлацията, остри шокове при ключови суровини и задълбочаваща се дългова криза, които взаимно се подсилват и увеличават вероятността от сериозни финансови сътресения.

Инфлация и натиск от суровините

Данните от САЩ за март показват инфлация от 3,3% на годишна база, което Василев посочи като ясен индикатор за възобновяване на натиска върху потребителските цени. Той подчерта, че в началото на март много от глобалните шокове все още не са били напълно отразени в цените, а предстоящите ефекти могат да ударят допълнително.

Фокусът не трябва да бъде ограничаван само до нефт и природен газ – прогнозира гостът. Очаква се рязко поскъпване на важни ресурси като торове и метали. Близкият изток е важен износител на алуминий и евентуална липса на този пазар не може да се компенсира бързо, което ще доведе до по-високи цени за широк набор от стоки.

Василев също предупреди за рискове за производството на чипове и медицинска апаратура във връзка с ограничения върху износа на хелий от държави като Катар и Русия. Той изтъкна, че дори при възстановяване на транспортните коридори възстановяването на износа няма да е незабавно, тъй като критичната инфраструктура за добив и транспорт е понесла сериозни щети, чието пълно отстраняване може да отнеме месеци.

Лихви, дълг и икономическа перспектива в САЩ

Василев заяви, че надеждите за бързо понижение на основния лихвен процент от Федералния резерв (Фед) се размиват. Все пак той признава, че в случай на рязък срив на пазарите централната банка може да бъде принудена да облекчи политиката си дори при по-висока инфлация, мотивирайки се и от необходимостта да се управлява огромният американски дълг.

Икономистът посочи, че за тази година предстои емитиране на държавни ценни книжа за над 9 трилиона долара, което натоварва пазара и увеличава чувствителността към финансови напрежения. Според него икономиката на САЩ „бавно, но сигурно върви към рецесия“ — слабостта на пазара на труда и натискът върху имотния сектор са сред ясните признаци. Митата, наложени през предходните години, продължават да тежат на потребителите, без да са постигнали възстановяване на индустриалната заетост.

Василев акцентира и върху механизма на рефинансиране: голяма част от падежиращия дълг не се погасява окончателно, а се подменя с нови облигации. Това означава, че Америка постепенно ще понася все по-голяма и хронична дългова тежест, базирана на все по-краткосрочни инструменти. По думите му предстоящите падежи през следващите години — в порядъка на „около 3-4-5 трилиона долара“ — трябва да се разглеждат в контекста на текущите емисии, а не като цялостно облекчаване на дълговото бреме.

Глобален аспект и Европа

Проблемът с растящите дефицити не е изключителен за САЩ, напомни Василев, като цитира предупрежденията на Международния валутен фонд за системните рискове пред световната икономика. Политически предложения в САЩ за едновременно намаление на данъците и значително увеличаване на разходите за отбрана само биха увеличили дефицитите.

Много държави се сблъскват със структурни разходи и масивни нефинансирани задължения, които трудно се режат, което превръща разходната част в съществен проблем. В Европа Южна Европа все още носи белезите от кризата през 2008 г., а към рисковите са вече присъединяват страни като Франция и Великобритания. Опитите за ограничаване на разходите и социалните привилегии водят до масови обществени сътресения.

В заключение Василев прогнозира, че макар „дълговата бомба“ да не експлодира незабавно, съчетанието от повишени разходи за обслужване на дълга и отслабваща икономика оформя потенциална рецепта за нова голяма финансова криза.