Блокадата на Ормузкия проток е много по-рискована акция от Венецуела

Блокадата, обявена от САЩ, има за цел да спре износа на ирански нефт и газов кондензат през Ормузкия проток. Американският президент Доналд Тръмп представи мерките по модела на своята кампания срещу Венецуела, но разликите са съществени: операцията срещу Иран е по-сложна, носи по-голям риск за военнослужещите и се сблъсква с по-устойчив противник.

Съобщението за блокадата последва провал на преговори между американска и иранска делегации за прекратяване на шестседмичната война. Според публикуваното от Тръмп, САЩ ще предприемат „блокиране на всички кораби, които се опитват да влязат или да напуснат Ормузкия проток“. Блокадата влезе в сила в 17:00 часа в понеделник българско време.

Цели и обхват на операцията

Планът на американските военноморски сили предвижда патрули извън Персийския залив, които да спират, отклоняват и при необходимост да залавят съдове, идващи от Иран. CENTCOM издаде предупреждение до моряците, в което уточнява, че блокадата ще засегне и водите в Оманския залив и Арабско море, а ограниченията няма да бъдат ограничени само до пристанища и нефтени терминали.

Целта е да се удари икономическият „спасителен пояс“ на Техеран — приходите от нефтовия износ. Авторите на плана залагат, че натискът върху приходите ще накара режима да приеме исканията на САЩ, преди евентуално затваряне на ключовия морски път да предизвика световна икономическа вълна.

Рискове и оперативни въпроси

Според анализатори, сред които Хелима Крофт от RBC Capital Markets LLC, блокадата срещу Иран може да се окаже много по-трудна от тази срещу Венецуела и да провокира засилени атаки срещу регионални енергийни обекти и критична инфраструктура, ако Тръмп реализира заплахите си. Износът на петрол от Иран е значително по-голям, което налага по-масивна военна намеса за ефективно спиране.

Поставят се и практични въпроси: как ще се третира задържаният флот, какъв е реалният капацитет на ВМС на САЩ да конфискуват кораби и какво ще последва, ако прекратяването на огъня в региона се разпадне. Иран разполага с голям флот от собствени танкери и може да изпрати охранявани кораби, дори ако някои бъдат конфискувани.

Геоикономическият анализатор Дина Есфандиари от Bloomberg Economics посочва, че блокадата ще намали приходите на Техеран, но режимът е преодолявал подобни трудности и е успявал да реализира износ при високи цени на петрола в последните седмици. Нуриел Рубини от Roubini Macro Associates нарича блокадата „игра на кой ще мигне първи“, като смята, че Иран може да издържи по-дълго.

Възможни ответни мерки

Ако САЩ успеят да забранят големи части от иранския износ, съществува риск от ответни удари от страна на Иран и неговите съюзници срещу енергийна инфраструктура в региона. В допълнение, Иран вече е показал, че може да застрашaва търговското корабоплаване, което доведе до значително обезпокояване сред корабособствениците и екипажите.

Как реагира трафикът през протока

Първите опити за транзит след обявяването на блокадата показват смесени резултати. Три танкера, сред които „Ню Фючър“ и санкционираният от САЩ „Аурора“, успяха да преминат и вече са в открити води. Данните за проследяване показват, че двата танкера са минали южно от иранския остров Ларак — маршрут, който Техеран обяви за предпочитан.

В същото време засиленият натиск изглежда възпря други съдове: поне два кораба са отказали да преминават. По време на транзит „Рич Стари“ се завъртя в близост до остров Кешм, а свързаният с Китай „Гуан Юан Фу Син“ направи рязък маньовър и се върна в обратна посока.

„Ню Фючър“ превозва над 330 000 барела газьол, натоварен в Хамрия (ОАЕ) в началото на април. Съдът плава под флага на Маршаловите острови и се управлява от Hong Kong Chuanglang Shipping според базата данни Equasis, като опитите за връзка с компанията останаха без отговор.

Панама-флаговият „Аурора“ е санкциониран от САЩ през декември за връзки с иранската петролна търговия; на борда е деклариран индийски екипаж — практика, използвана от кораби при преминаване на Ормузкия проток, за да покажат принадлежност. Собственикът е посочен като Aurora Shipowners Ltd. (Мумбай), управляван от Golden Gate Ship Management.

Виетнамските власти заявиха, че работят с иранските институции, за да осигурят безопасно преминаване на свои кораби. „Съншайн“ е собственост на Nhat Viet Transportation Corp., според Equasis, като запитвания отново останаха без отговор.

Блокадата вече оказва влияние върху търговското корабоплаване и поставя регионалната енергийна сигурност в центъра на вниманието, докато остава неясно доколко ефективно и устойчиво ще бъде нейното прилагане.