Тръмп заплаши блокада на Ормузкия проток — риск от ескалация

САЩ заплашват блокада след провал на преговорите

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви намерение за блокада на Ормузкия проток след неуспеха на преговорите с Иран, което накърнява перспективите за прекратяване на боевете и увеличава опасността от широкообхватна военна ескалация. Американският флот обяви, че ще наложи блокада на целия морски трафик, влизащ и излизащ от иранските пристанища, но ще допуска преминаване през пролива само на кораби, които не правят спирки в Иран.

Официално блокадата трябваше да влезе в сила в 10:00 ч. вашингтонско време в понеделник. Военният съветник на върховния лидер на Иран Мохсен Резаи предупреди, че Техеран „няма да позволи“ подобно ембарго и разполага с „голям неизползван лост, за да му противодейства“.

Причини за напрежението и провалените преговори

Новият обрат настъпи след маратонските разговори в Пакистан между представители на САЩ и Иран, които не доведоха до споразумение. Делегациите бяха водени от вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и председателя на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф. Спорът остана нерешен основно по въпроса за бъдещето на иранската ядрена програма.

Тръмп каза пред репортери, че няма да настоява Иран да се върне на преговорната маса, като добави, че САЩ вече са постигнали „военните си цели“, сред които – според него – ограничаване на капацитета на Иран за производство на ракети и дронове. „Ако не се върнат, аз съм ОК“, заяви президентът. По-рано той написа в социалните мрежи и твърд тон: „Всеки иранец, който стреля по нас или по мирни кораби, ще бъде ВЗРИВЕН КЪМ АДА!“

Реакция на пазара и геоикономически последици

Заплахата от блокада доведе до незабавна пазарна реакция. Brent скочи с 9,1% до близо 104 долара за барел, а европейските фючърси на природния газ поскъпнаха с около 18%. Ормузкият проток, през който преминава приблизително една пета от световния петрол и втечнения газ, е ключова точка за глобалните доставки; пълна блокада би задушила значителна част от останалите потоци и би увеличила натиска върху енергийните пазари.

Анализатори предупреждават, че подобна мярка може да задълбочи инфлацията и да забави икономическия растеж, като предизвика спешни операции по осигуряване на физически наличности от рафинериите и търговците.

Военни и дипломатически рискове

Анализатори от Bloomberg Economics, включително Дженифър Уелч, посочват, че въпреки техническата способност на САЩ да наложат блокада, това ще бъде скъпо и рисковано. Американските кораби ще бъдат по-близо до иранските заплахи — дронове и ракети — и това може да породи цикъл на ескалация при първия удар. Също така съюзници на Иран, като хуситите, могат да атакуват транспортни коридори в Червено море и да нарушат допълнително потоците на петрол и газ.

Анализаторите отбелязват и възможността други заинтересовани сили, включително Китай, да упражнят натиск върху САЩ, което намалява вероятността Вашингтон да започне или да поддържа продължителна блокада. Самата заплаха обаче свива дипломатичното пространство и повишава риска от грешни изчисления, които да доведат до прекъсване на енергийните потоци.

Позициите на страните и бъдещето на прекратяването на огъня

Двуседмичното споразумение за прекратяване на огъня изтича на 22 април, ако блокадата не доведе до разрив преди това. Корпусът на гвардейците на ислямската революция предупреди, че всеки военен кораб, опитващ да се приближи до пролива „под какъвто и да е претекст“, ще бъде считан за нарушение на примирието.

Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаей заяви, че по време на разговорите са постигнати разбирателства по някои въпроси, но остават различия „по два или три ключови момента“. Той подчерта, че дипломатията „никога не свършва“ и Иран ще продължи да защитава националните си интереси.

Тръмп е предложил участие на други държави в евентуална операция, но не назова конкретни съюзници. Великобритания вече обяви, че няма да участва самостоятелно и ще разположи своите автономни дронове за търсене на мини само в рамките на съгласуван съвместен план с партньори. Някои съюзници са готови да съдействат едва след спиране на бойните действия.

Оценка на перспективите

Някои експерти, сред които Джон Брадфорд, смятат, че заплахата сама по себе си може да намали движението към и от иранските пристанища, без масови атаки срещу кораби. Въпреки това остава въпросителна ефективността на този подход спрямо Иран, който е показал устойчивост на подобни тактики. Спорен остава и въпросът дали деескалация може да бъде постигната чрез ескалация, както предупредиха анализатори.