Войната с Иран: как гневът на Тръмп променя Европа
Преобръщане в трансатлантическите отношения Преговорите между САЩ и Иран в Пакистан може да имат големи последици за европейските съюзници
Преобръщане в трансатлантическите отношения
Преговорите между САЩ и Иран в Пакистан може да имат големи последици за европейските съюзници на Вашингтон. В текста се посочва, че кризата около Иран очертава ясна граница „предишно“ и „след“, като задълбочава вече нажежените трансатлантически връзки.
Администрацията на Доналд Тръмп публично критикува някои европейски лидери и според изнесеното е готова да предприеме мерки като ограничаване на достъпа до американски военни бази в страни, които смята за недостатъчно подкрепящи. В същото време няколко европейски държави отказаха разполагането на американски сили по време на конфликта, което се разглежда като симптом на разпадане на доверието.
Причините за търканията
Нарастващото напрежение се свързва с поредица от действия на САЩ, включително агресивната политика към Гренландия, отношенията с Русия и подкрепата за крайнодесни политически фигури в Европа. Тези фактори карат общественото мнение в редица страни да се обърне срещу „MAGA“ политиките, а някои правителства започват да търсят по-голяма военна самостоятелност — пример за това е увеличеният бюджет за отбрана в Берлин.
Авторът отбелязва, че опитите на Вашингтон да представи лидери като Киър Стармър и Еманюел Макрон като „изкупителни жертви“ целят да прикрият възприятието за стратегическо отслабване на САЩ. Междувременно италианският президент Серджо Матарела и германският канцлер Фридрих Мерц публично защитават значението на алианса, но под повърхността нещо се е счупило.
Ефект върху сигурността и икономиката
Промени в разполагането на американски бази — например преместването им от Германия или Испания към източния фланг на ЕС — биха имали сериозни последствия. Такива ходове могат да задълбочат разцепленията вътре в НАТО и да отслабят единството и общия подход към превъоръжаването. От друга страна, САЩ остават ключов търговски партньор на Европа с обем на взаимен обмен, посочен в текста като 1,5 трилиона долара, и продължават да доминират в доставките на отбранителни продукти.
Що се отнася до Ормузкия проток, нестабилността там застрашава една пета от световните енергийни доставки. Това прави очевидна практическата необходимост от коалиция, която да гарантира сигурността на морския трафик — възможност, която европейците могат да използват и като дипломатически инструмент спрямо Вашингтон.
Възможни европейски отговори
Европейските столици не желаят да се противопоставят открито на САЩ, но могат да предложат своята роля в регулирането на следвоенния статус на Ормузкия проток, за да смекчат гнева на американската администрация. В същото време идеята за разширяване на военното сътрудничество в рамките на ЕС и по-широки коалиции в региона се разглежда като начин да се намали риска от икономически и енергийни шокове.
Някои наблюдатели призовават „средните сили“ като Великобритания и Франция да работят за общи усилия — да изграждат мрежи от съюзници и коалиции в Ормузкия регион, което би служило едновременно за охлаждане на напрежението с Тръмп и за защита на европейските интереси.
Дългосрочни импликации
В по-дългосрочен план авторът смята, че Европа трябва да използва тази криза като стимул за по-нататъшна икономическа и отбранителна интеграция. Реформите в ЕС и инициативи за конкурентоспособност могат да получат нов импулс, ако лидерите се възползват от момента. Споменати са и фигури като Марио Драги и политическите възможности, свързани с изборните резултати, например евентуалното сваляне на Виктор Орбан.
Лионел Лоран е колумнист, който се занимава с бъдещето на парите и на Европа; преди това е работил като репортер в Reuters и Forbes.



