Гневът на Тръмп и последиците за европейските съюзници
Мирните преговори между САЩ и Иран в Пакистан могат да предизвикат трайни промени във взаимоотношенията между Вашингтон и европейските
Мирните преговори между САЩ и Иран в Пакистан могат да предизвикат трайни промени във взаимоотношенията между Вашингтон и европейските му партньори. От риска от затваряне на Ормузкия проток до ескалацията в Ливан — последиците вече карат европейските държави да мислят за „преди“ и „след“ в трансатлантическата връзка.
САЩ, критики и заплахи за бази
Администрацията на Доналд Тръмп представя европейски лидери като Киър Стармър и Еманюел Макрон като изкупителни жертви в опита да тушира впечатлението, че САЩ са стратегически отслабени, а Иран — овластен. Висок тон в публичните изявления, включително твърдението „НАТО не беше там, когато имахме нужда от нея“, отвежда до разговори за преместване или затваряне на американски военни бази в европейски страни, които се възприемат като непослушни. Междувременно италианският президент Серджо Матарела и германският канцлер Фридрих Мерц настояват, че алиансът е незаменим, но напрежението на практика разчупва спокойната рамка на сътрудничеството.
Отказан достъп и нарастваща недоверие
Няколко европейски държави вече отказаха на САЩ достъп до свои бази по време на конфликта, което е поредният знак за ерозия на връзките. Това се засилва от други американски действия, които раздразниха Европа — от агресивно поведение към Гренландия до забележки и действия, свързани с приятелство с Владимир Путин и подкрепа за крайнодесни движения на континента. В резултат общественото мнение се измества срещу MAGA-политиките, а някои правителства вече инвестират повече в собствената си отбранителна автономия — пример за това е увеличеният бюджет за отбрана в Берлин.
Икономически и стратегически ефекти
Последиците от войната в Персийския залив — включително инфлация и забавен растеж — са неприемливи за много европейци. Въпреки големите покупки от американски отбранителни компании, Европа усеща натиск под формата на търговски изнудвания, заплахи и дори рискове от анексиране. Проучване сред шест страни от ЕС, публикувано наскоро, отбелязва, че Китай в момента се възприема като по-малка заплаха от САЩ — знак за дълбоко разочарование и преразпределение на рисковите оценки.
Реакции в НАТО и приоритетите на САЩ
Безмълвното напускане на Вашингтон от шефа на НАТО Марк Рюте породи интерпретации за несигурност и несъстоятелен подход към американските претенции. Според Джузепе Спатафора от EUISS войната между САЩ и Иран поставя под съмнение модела, при който Европа се усмихва учтиво, продължава да купува оръжия и очаква, че подкрепата за Украйна и сигурността на континента ще остане непокътната. В същото време САЩ вероятно ще приоритизират попълването на собствените си арсенали пред нуждите на европейските съюзници и Украйна.
Възможности за европейска инициатива
Европа може да използва възможността да предложи алтернативни коалиции и механизми за сигурност в региона на Ормуз, като по този начин смекчи част от гнева на Вашингтон и намали риска от бъдещи икономически и енергийни сътресения. Преместването на американски бази от Германия или Испания към източния фланг би имало сериозни политически последици и може да задълбочи разединението в рамките на НАТО. Някои лидери предлагат средните сили да изградят мрежа от съюзници и да формират коалиции за охрана на морските пътища — подобно на успешни примери в Малакския проток.
Европейците също трябва да защитят икономическите си интереси, за да не допуснат в Ормузкия регион доминиране на плащания в криптовалути или юани. Това може да включва тежки дебати за инструментите на външната политика, включително евентуалното облекчаване на икономически санкции срещу режима в Техеран, който репресира собствения си народ.
Дългосрочен поглед
В дългосрочен план кризата може да ускори интеграционните усилия в икономиката и отбраната в рамките на ЕС. Реформите и моделите за конкурентоспособност, предлагани от фигури като Марио Драги, могат да получат нов импулс, ако европейските лидери използват момента. Завръщането на Обединеното кралство към континенталните партньори и евентуално изборно поражение на приближен до Тръмп и Путин лидер като Виктор Орбан биха могли да направят този период още по-значим.
Лионел Лоран е колумнист на Bloomberg, който се занимава с бъдещето на парите и бъдещето на Европа. Преди това е бил репортер в Reuters и Forbes.



