Въглеводороди за въглехидрати: Идва ли нова криза с цените на храните?

Персийският залив е не само източник на петрол и газ, но и регион, където се произвеждат ключови за световното земеделие продукти — азотни торове като урея и амоняк, и газът за тяхното производство. Поради това ескалацията на конфликта в Иран и рискът от блокиране на Ормузкия проток предизвикаха опасения, че може да последва вълна от поскъпване на храните, подобна на тази след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г.

Защо пазарът засега е по-спокоен

От началото на настоящия конфликт, на 28 февруари, пазарите на основни зърнени стоки показват относителна стабилност. Цените на пшеницата и царевицата са се повишили само с около 4%, соята е поскъпнала с около 1%, а оризът е поевтинял с почти 6%. Това контрастира рязко с реакцията при избухването на войната в Украйна, когато през първите два месеца цените на пшеницата в Европа нараснаха с над 70% и достигнаха връх от около 450 евро за тон; днес те са близо 200 евро.

Една от основните причини за относителната устойчивост на цените е наличието на големи световни запаси от храни, които действат като буфер срещу внезапни нарушения на доставките. Освен това референтните цени на ориза на азиатския едро пазар се доближават до 19-годишно дъно, което също облекчава натиска върху продоволствените пазари.

Рисковете остават — особено за бъдещите реколти

Въпреки сегашната стабилност, експертите предупреждават, че възможните последици от скока на цените на горивата и торовете могат да се проявят със закъснение. По-скъпите торове повишават разходите за производство и могат да намалят употребата им от страна на фермерите, което ударно би се отразило на добивите в следващите сезони. Така проблемът днес не е толкова текущата цена на храните, колкото потенциалното влияние на поскъпването на торовете върху бъдещите реколти.

В този контекст географското разпределение на субсидиите играе роля: в голяма част от Азия торовете се субсидират, което намалява вероятността високите цени на суровините незабавно да доведат до продоволствена криза в региона.

Урокът от 2022 г.

Критичната разлика между сегашния конфликт и войната в Украйна е в природата на бойните действия. Третата война в Персийския залив се води главно за пустини и морски пътища, а не за плодородни земи. През 2022 г. Русия и Украйна превърнаха земеделските площи в зона на бойни действия; тогава двата държави заедно осигуряваха около една четвърт от световния износ на пшеница и ечемик, близо 15% от глобалния износ на царевица и почти половината от износа на слънчогледови семена. Загубата на тези доставки предизвика остър скок на цените.

Този път централните банкери, които са загрижени за инфлацията, получават известно облекчение от стабилността на земеделието — покачването на цените на горивата е нежелано, но липсата на масови нарушения в доставките на зърно намалява шока за потребителските цени.

Сценарии напред

Най-важното предупреждение остава в сила: ако конфликтът се разшири или продължи дълго, сегашните пазарни предположения ще се окажат недействителни. Прекъсвания в производството и експорта на торове, ограничен достъп до морските маршрути или по-широки санкции биха могли бързо да променят оценката на риска. Засега обаче комбинацията от задоволителни наличности и понижаващи се цени на ориза дава на глобалните пазари време и пространство да абсорбират настоящите шокове, а непосредствена продоволствена криза не изглежда неизбежна.