Бизнес

Панайотов: Високата волатилност изисква изчакване и пренасочване към инфраструктура

Пазарите са подложени на изключително силен шум и високa волатилност, която според Антон Панайотов вече е станала токсична. Гостът

Панайотов: Високата волатилност изисква изчакване и пренасочване към инфраструктура

Пазарите са подложени на изключително силен шум и високa волатилност, която според Антон Панайотов вече е станала токсична. Гостът в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков заяви, че в такава среда най-разумната стратегия за инвеститорите е да приберат реализираните печалби и да заемат изчаквателна позиция, вместо да търсят допълнително риск.

Технологичният бум и плавната ротация

Панайотов посочи, че зад видимия оптимизъм, подтикван от политически изказвания в САЩ, в пазарите тече значителна трансформация. Според него вече е започнало преместване на капитали от високотехнологичните активи към по-традиционни сектори, но тази промяна е трудно забележима, тъй като няколко технологични компании доминират основния американски индекс — само пет акции формират голям дял и изкривяват картината.

Експертът предупреди, че през последната година и половина изключителен фокус бе поставен върху AI, който привлече голяма част от вниманието и PR‑а. Той сравни сегмента с интернет балона от 2000 г., като посочи, че въпреки че най-вероятно ще се откроят победители, в момента не е ясно кои са те. Заслепени от технологичния сектор, много инвеститори продължават да купуват риск, докато според Панайотов в близка перспектива рискът трябва да се продава.

Енергетика и инфраструктура като приоритети

Фокусът, според госта, постепенно се връща към по-бавно растящ, но по-стабилен бизнес — инфраструктура, петрол, газ и електричество. Глобалните конфликти ще доведат до децентрализация на енергийните ресурси и до нужда от мащабни инвестиции в нови електропроводи, LNG терминали и алтернативни коридори. Това според Панайотов ще предизвика пренасочване на капиталите към дългосрочни инфраструктурни проекти.

Европа срещу САЩ: ликвидност, регулация и скорост

Панайотов отбеляза, че в момента се наблюдава изтичане на активи от САЩ като форма на намаляване на риск, но Европа не успява да привлече тези потоци. Основният проблем е плиткият европейски облигационен пазар, който не предлага легитимна алтернатива за големите суверенни инвеститори. Това, според него, обяснява и повишения интерес към златото като резервен актив.

Европа е загубила индустриализацията си, а опитите да се привлече капитал се сблъскват със свръхрегулация. Според Панайотов германското разбиране, че капиталовите пазари са по-скоро за спекула отколкото за създаване на рисков капитал, възпрепятства обединението на европейските борси и създаването на дълбок общ пазар на дълг. Идеите за емитиране на общоевропейски облигации срещат политическа съпротива, защото държавите не желаят да гарантират този дълг със собствени бюджети.

„По принцип, отиваш там, където скоростта на парите е по-голяма“, каза Панайотов, подчертавайки, че бизнесът търси места с по-малко регулации и възможност за бързо внедряване на средства, което обяснява възстановения интерес към САЩ и тяхната реиндустриализация.

Възможности и предизвикателства за България

Панайотов обърна внимание на големия ресурс, заключен в българската банкова и пенсионно-осигурителна система. Той посочи, че заради десетилетието на нулеви лихви пенсионните фондове са били ограничени в инвестиционните си възможности, насочвайки средства предимно в държавен дълг без доходност. Промените в Кодекса за социално осигуряване от 2027 г. ще позволят по‑гъвкаво разпределение на над 30 млрд. лева, което може да отключи значими вътрешни инвестиции.

Панайотов даде за пример швейцарския модел, където пенсионните фондове инвестират директно в недвижими имоти и инфраструктурни концесии — подход, който би бил полезен и за България. Той също така отбеляза, че оставането на страната в „сив списък“ за пране на пари създава премиен риск и оскъпява финансирането за държавата и компаниите.

Нагласите на българските предприемачи се променят; след инициативи със западни институции бизнесът разбира, че борсата може да бъде платформа и за по-малки компании, не само за милиардни оценявания.

Панайотов заключи, че в краткосрочен план перспективата остава предпазлива: политическата неопределеност в САЩ и инфлационният натиск от геополитическите премии в цените на енергията поддържат риска от рецесия. В същото време Европа и България могат да се окажат сред бенефициентите на пренасочване на капитали от Близкия изток към инфраструктура и недвижими имоти. Най-добрата постъпка за инвеститорите според него е търпение и постепенно насочване към компании от реалната и енергийната инфраструктура.