България

Проф. д-р Миглена Темелкова: Време е университетите да се децентрализират

Проф. д-р Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите, заяви, че настъпва момент за структурни промени в управлението на

Проф. д-р Миглена Темелкова: Време е университетите да се децентрализират

Проф. д-р Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите, заяви, че настъпва момент за структурни промени в управлението на висшите училища. По думите ѝ образованието е ключова предпоставка за по-високо качество на живот, но дългогодишният опит и липсата му като приоритет в дневния ред на държавата налагат нова държавна концепция за секторa.

В реч пред предаването „България сутрин“ Темелкова посочи, че към момента висшите учебни заведения работят в твърдо централизирана рамка, която ограничава възможностите им за развитие и международно позициониране. „Когато опитваш да излезеш на международния пазар, а държавата не ти позволява, е време за децентрализация“, каза тя.

Същност на предложението

По-важната част от концепцията, която ръководителят на Съвета на ректорите представи пред колегите си и която е получила тяхно одобрение, е преобразуването на държавните университети в обществени институции. Такава промяна би дала възможност университетите да стопанисват собствените си активи и да имат свободата да генерират приходи извън държавния бюджет.

Темелкова обясни, че идеята не е само административна промяна, а съществен преход в начина, по който висшите училища управляват ресурсите си и планират своята стратегическа дейност. Според нея сегашният модел оставя университетите в положение на зависимост от държавната хазна: „Години наред университетите са просяци пред държавната хазна“, допълни тя пред Bulgaria ON AIR.

Причини за промяната

Сред основните аргументи за децентрализацията проф. Темелкова посочи натрупания опит през последните години и новите условия, които изправят българските висши училища пред необходимостта да действат по-гъвкаво и самостоятелно. Тя акцентира, че липсата на държавен приоритет към образованието в миналото е довела до състояние, в което университетите не могат да развиват пълноценно своя потенциал и да се конкурират на международно ниво.

Като ключови бариери в сегашната система бяха изтъкнати централизацията на управлението и ограничените възможности за стопанисване и използване на собствените активи за генериране на приходи. По думите ѝ това пречи както на финансовата устойчивост, така и на възможностите за адаптация към изискванията на международния пазар.

Примери и подкрепа

Темелкова подчерта, че подобни реформи вече са реализирани в много държави и посочи, че дори Унгария е следвала този път през последните години. Този факт беше използван като аргумент, че преходът към обществено управление на университетите е изпитана стъпка, която може да подобри конкурентоспособността и управленската автономия.

Тя също така отбеляза, че предложението ѝ е получило одобрение от колегите ѝ в Съвета на ректорите, което според нея е важен индикатор за готовността на академичната общност да предприеме промени.

Очаквани ефекти

Според представената концепция, преобразуването на държавните университети в обществени институции трябва да осигури възможност за самостоятелно управление на активите, по-голяма финансова автономия и право за свободно формиране на приходи. Това би могло да повиши тяхната гъвкавост при сключване на партньорства, разработване на образователни програми и участие на международни пазари.

Темелкова изтъкна, че без подобна автономия университетите остават зависими от държавата и изпитват трудности в реализирането на международни амбиции и конкурентоспособност. Промяната би им дала по-голяма свобода да инвестират в развитие и да търсят нови източници на средства.

Заключение

Инициативата, формулирана от председателя на Съвета на ректорите, очертава ясна визия за децентрализация на висшето образование чрез трансформация на държавните университети в обществени институции с управленска и финансова автономия. Предложението вече е обсъдено и е получило подкрепа в академичната общност, а аргументите за него се базират на нуждата университетите да могат сами да стопанисват активите си и да формират приходи, за да отговарят на съвременните изисквания за международна конкурентоспособност.