Калоян Кирилов: AI ускорява превода, но не замества човешкия контекст

Калоян Кирилов, преводач, коментира в предаването „UpDate“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антоанет Василева как изкуственият интелект трансформира преводаческата професия. Според него технологиите значително ускоряват работата, но все още не могат да поемат ключови човешки функции като разбиране на контекста, усещане за време и носене на отговорност за окончателния резултат.

Технологичен напредък и необходима адаптация

Кирилов описва темпото на промяната като „смайващо“ — нови решения се появяват и се заместват изключително бързо, което затруднява индустрията да асимилира всички иновации. Това ускоряване създава възможности за оптимизация на рутинните етапи от преводаческата работа, но поставя и въпроса как специалистите да приспособят процесите и уменията си към новите инструменти.

По думите му главното предизвикателство не е технологично тоест самите алгоритми, а способността на преводачите да променят мисленето си и да организират съвместна работа между човек и машина.

AI като помощник, не като заместител

Кирилов подчерта, че ролята на преводача не е да въвежда думи, а да придава смисъл. Когато на машини бъде възложено търсенето на информация — задача, която те изпълняват много по-бързо — хората печелят време за по-креативни и аналитични дейности. Това преместване на фокуса изисква преводачите да се концентрират върху управление на процеса, проверка и редакция на резултатите, вместо да разчитат единствено на автоматично генерирани решения.

„Преводачът работи със знанието – основната работа, която извършва не е механичното набиране на думи, а придаването на смисъл“, заяви гостът, посочвайки, че AI може да освободи време за тези задачи, но не и да ги поеме самостоятелно.

Ограниченията на автоматичните решения

Кирилов изтъкна конкретни ограничения на AI в превода: недостатъчна чувствителност към времеви рамки и последователност, както и склонност да предлага множество варианти на един и същи фрагмент без ясен критерий за най-подходящия. „Изкуственият интелект няма никакво усещане за време и за личност. На него може да му се даде някакъв текст, примерно книга, той може да не знае в коя година се развива действието или какво означава това – тук се губи усещането за времеви контекст“, посочи той.

Това води до практичен риск при преводи, където времевите, културните или жанровите белези са критични за верността на превода.

Рискът при специализирани преводи

В чувствителни области като медицина и право Кирилов подчерта, че човешката отговорност остава незаменима. AI може да ускори процесите и да подпомогне намирането на информация, но не може да носи юридическа или етична отговорност за финалния продукт. „Изкуственият интелект не представлява заплаха, защото не може да носи тази отговорност, която носят хората и не може да подходи с тази отговорност. На него може да му се каже, че това е много важно, но за него това са просто думи“, каза Кирилов.

Бъдеща синергия и препоръки

За бъдещето той очертава модел на сътрудничество, при който успешните преводачи ще бъдат тези, които умело интегрират AI в работата си, но не разчитат изцяло на него. Използването на инструментите за обучение, а не за безкритично копиране, ще отличава професионалистите от зависимите потребители.

„Използвайте изкуствения интелект за учене, а не за копиране. Ако носите в главата си знания, за да ви допълни, той е много мощен инструмент. Ако нямате знанията в главата си, той е фалшив приятел“, предупреди той.

Дискусията в предаването зададе ясен тон: AI ще остане инструмент, който променя работните процеси, но човешкото познание, етичната оценка и контекстуалното разбиране ще продължат да са централни в професията.