Търпанов: Цикълът на понижения на лихвите приключи

Мартин Търпанов, ръководител „Дългови инструменти“ в DeltaStock, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Цветослав Цачев заяви, че цикълът на понижения на лихвите е приключил и централните банки ще се върнат към повишаване на лихвените проценти с цел забавяне на инфлацията. По думите му прогнозите в Европа допускат две–три понижения до края на годината, а в САЩ се обсъжда едно намаляване — при това с възможност да се наблюдават и повече движения.

Пазарните индикатори и лихвените очаквания

Търпанов посочи, че пазарите на облигации почти винаги отразяват очакванията за бъдещите лихви. В момента се наблюдава изглаждане на доходностната крива: спредът между 2-годишните и 10-годишните облигации значително е намалял. Това според него означава, че в краткосрочен план инвеститорите предвиждат повишение на лихвите.

Рискът от ескалация в Близкия изток и стагфлацията

Анализаторът оцени текущия риск за световната икономика от конфликта в Близкия изток на шеста степен, като предупреди, че при продължаване и при евентуално сухопътно настъпление рискът може да нарасне до осма или девета степен. Търпанов подчерта, че продължаващият конфликт ще повлияе върху цените на петрола, което ще увеличи натиска върху инфлацията и прави опасността от стагфлация по-реална.

Сценариите на ЕЦБ и ролята на фискалната политика

На последното си заседание Европейската централна банка представи няколко сценария в зависимост от продължителността на кризата. По-лошият от тях предвижда инфлация до 6–7%, докато в най-благоприятния случай инфлацията може да спадне до около 3%, но в същото време растежът ще бъде по-слаб, отбеляза Търпанов.

Според него при липса на ясни данни откъде идва инфлацията централните банки трудно могат да прилагат ефективна парична политика. Първата линия на реакция трябва да бъде фискална — целево подпомагане на най-уязвимите домакинства и бизнеси при сериозни шокове. Той уточни, че централните банкери са по-консервативни от политиците и при стагфлация имат ограничени инструменти.

Разлики между ЕЦБ и Фед

Търпанов напомни, че основният мандат на ЕЦБ е ценовата стабилност и тя може да вдига лихвите само ако е убедена в ефекта върху инфлацията. Инфлацията, предизвикана от предлагането на петрол, трудно се тушира чрез политики за ограничаване на потреблението. Федералният резерв пък има двоен мандат — ценова стабилност и пълна заетост — което му дава повече гъвкавост, поради което председателят Джером Пауъл избягва категорични изявления. В заключение ключовото за двете банки остава времето, през което ще продължи кризата.

Влияние върху българската икономика и препоръки

Търпанов акцентира, че България е малка и отворена икономика без значителни запаси от петрол и газ, а около 60% от стокооборота е с западни партньори. Зависимостта от външните пазари, държавните разходи и вътрешното потребление означава, че ще бъде трудно да се запази историческият по-бърз растеж спрямо Европа, който през последните години се е движел в съотношение три към едно.

Той препоръча правителството да прилага фискална политика, целяща таргетирано подпомагане на уязвимите групи и пострадали бизнеси, вместо общи субсидии и подпомагане на вече печеливши компании. Според Търпанов транспортно-логистичният сектор ще бъде сред най-засегнатите — вече липсват поръчки и очакванията са те да намалеят още.

Държавата, по неговите думи, трябва да създава благоприятна бизнес среда и равни условия, да бъде честен регулатор и да използва фискалната политика предимно когато икономиката има нужда от рестарт. Търпанов добави, че голяма част от инфлацията в България в последните години е била предизвикана от повишени държавни разходи и от факта, че заплатите в държавния сектор надминаха тези в частния.