От мечта към реалност: AI и роботиката променят гръбначната хирургия

Технологиите навлизат в операционната

Изкуственият интелект, навигационните платформи, виртуалната реалност, 3D моделирането и роботиката постепенно стават стандарт в гръбначната хирургия и превръщат някои дългогодишни мечти в реални клинични решения. Такава оценка направи д-р Николай Тивчев — медицински директор на Acibadem City Clinic УМБАЛ Ортопедия и ръководител на отделението по ортопедия и травматология — в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев.

Ролята на AI — помощник, не заместител

Д-р Тивчев подчерта, че изкуственият интелект не е тук, за да замени хирурзите, а да бъде инструмент в ежедневната клинична работа. Системите с AI участват в няколко ключови етапа: при образната и моделната диагностика, при вземането на терапевтични решения, в хода на самото оперативно лечение и в процеса на възстановяване. Една от големите предимства на тези системи е скоростта при събиране и обобщаване на големи масиви от данни, което подпомага решенията, базирани на доказателства и статистика.

Важно уточнение от интервюто беше, че моделите не поставят окончателни диагнози или не вземат самостоятелни решения — те подпомагат хирурга при планирането и изпълнението, като намаляват риска от човешка грешка.

3D, виртуална реалност и подготовка на операцията

3D моделирането и визуализациите дават възможност на екипа да „репетира“ интервенцията преди влизане в операционната. Това включва планиране на имплантите и определяне на нужната степен на корекция при гръбначни изкривявания. С виртуална реалност се наслагват нормални анатомични модели върху променената анатомия на пациента, което прави по-ясно какво трябва да бъде коригирано. Тивчев посочи, че това е поле, в което AI е от голяма полза при обработката и адаптацията на образните данни.

Навигация и точност при поставяне на импланти

Навигационните системи за оперативна работа използват предварително направени скенери или ядрено-магнитни резонанси, за да създадат план, който се наслагва върху реалния пациент в операционната. Понякога това изображение може да се проследява и чрез очила за виртуална реалност. Такива технологии значително повишават прецизността: докато при свободно поставяне на педикуларни винтове човешката грешка може да достига до 30%, модерните навигационни системи редуцират риска до около 3–4%. Това е ключово предимство при работа в близост до неврални структури.

Интраоперативни методи за допълнителна визуална информация позволяват на туморните хирурзи да оценят каква част от тумора е отстранена и как да продължат вмешателството, което прави лечението по-прецизно и по-безопасно.

Роботика и минимално инвазивни подходи

Вредностите на роботизираните системи вече са факт: съществуват установки, които по време на операция имплантират винтове в гръбнака, следвайки предоперативно зададеното планиране, 3D моделите и избраната от хирурга траектория. Д-р Тивчев отбеляза, че прецизността на роботизираната ръка често надминава тази на най-опитните хирурзи и е от решаващо значение, тъй като дори незначително отклонение може да увреди нервни структури.

Настоящите технологии позволяват и по-малки разрези, което комбинирано с образна навигация води до минимална травма на меките тъкани. Това ускорява възстановяването, намалява постоперативната болка и съкращава времето за връщане към обичайните активности.

В предаването „Футуризъм“ — още теми

В същото предаване бяха представени и други научни новини: пробив в синтетичната биология със създаването на „жива“ бактериална клетка от неживи компоненти; случай на пациент, оцелял 48 часа без собствените си бели дробове с помощта на система „изкуствени бели дробове“; дългогодишен експеримент по клониране в Япония; и нова технология на NASA (GUARDIAN), използваща AI за ранно откриване на цунами чрез анализ на сателитни навигационни сигнали.

Виждането на д-р Николай Тивчев очертава посоката: интеграция на AI, навигация, 3D и роботика за по-сигурна и прецизна гръбначна хирургия, с конкретни ползи за пациентите.