Регулацията на лобизма може да се превърне в нова „бухалка“ за НПО
Кратък преглед Димитър Марков, директор на правната програма на Центъра за изследвания на демокрацията (ЦИД), коментира предаването „Бизнес старт“
Кратък преглед
Димитър Марков, директор на правната програма на Центъра за изследвания на демокрацията (ЦИД), коментира предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов по Bloomberg TV Bulgaria, че приетият Закон за прозрачност и представителство на интереси има както положителни елементи, така и сериозни пропуски. По думите му законът е закъсняла, но необходима регламентация, тъй като целта е да се увеличи прозрачността в отношенията между държавната власт и представителите на интереси.
Основни проблеми по закона
Марков подчертава като централен проблем неяснотата кои интереси попадат под обхвата на регулацията. В сегашния текст на закона според него не се прави разграничение между частен, групов и обществен интерес. Това води до риск публични в обществената сфера действия да бъдат третирани като част от „лобистка“ дейност, вместо да се разглеждат по отделни режими.
Друг важен недостатък е, че голяма част от уредбата остава да бъде детайлизирана чрез подзаконови актове. От това ще зависи доколко общият текст е проблематичен, защото именно в тези актове ще се решат критични дефиниции и процесуални изисквания.
Неясноти и възможност за злоупотреба
Третият набелязан проблем е свързан с неясни формулировки, които могат да се използват по недобронамерен начин. Марков посочи риска, че при неблагоприятно настроен председател на Сметната палата неяснотите могат да се материализират в множество и значими финансови санкции. Законът предвижда обширна документация, която подлежи на проверка, но не е ясно какви ще са конкретните критерии и строгост на регулацията.
Рискът за НПО сектора
Според Марков сегашният вариант поставя под риск неправителствените организации. Той даде пример, че около 20% от дейността на НПО като ЦИД включва организиране на събития, писане на доклади и изготвяне на препоръки. Под формулировката за представителство на интереси тези дейности биха попаднали в режима на регистрация и контрол. В резултат организацията ще трябва да вписва тези дейности в бъдещия регистър или да бъде подложена на финансова санкция.
Марков предупреди, че в България имало случаи, в които добри намерения завършват с нормативи, използвани като „бухалки“ — примери, които според него вече са видими при други инициативи. Когато законът допуска различно тълкуване, това създава предпоставки за произволни интерпретации, които най-често вредят на НПО сектора.
Технологични и административни предизвикателства
Друга пречка пред бързото въвеждане на регулацията е техническата сложност на предвидения регистър. Марков счита, че начинът, по който е планиран, не е лесен за изпълнение и представлява сложно технологично решение, което вероятно ще забави практическото прилагане на закона.
Освен това проблем остава и административният капацитет. Законът може да заработи ефективно само при наличие на адекватна подзаконова уредба, политическа воля и институционални ресурси. Липсата на капацитет би могла да компрометира бъдещото му прилагане.
Потенциални положителни страни
Въпреки критиките Марков посочи, че в текста има добри решения, например възможността да се проследи кой и как е участвал във вземането на решения. Рамката има потенциал да проработи при прецизиране на някои изключения и детайлна регламентация на подзаконово ниво.
Какво ще се промени за адвокатите и професионалните лобисти
За корпоративните адвокати промените според Марков вероятно ще са минимални. Професионален лобист, регистриран като адвокат, лесно може да остане извън приложното поле на закона. Обратно, застъпническите организации, които работят в защита на обществения интерес, ще попаднат под същите изисквания и режими, каквито са предвидени за представителство на интереси.
Заключение
Марков призова за ревизия и прецизиране на дефинициите след година прилагане и подчерта необходимостта от ясни подзаконови актове и достатъчен административен ресурс, за да не се допусне законът да се превърне в инструмент за произволни санкции спрямо НПО и други участници в публичния диалог.



