Учителят като изследовател: защо трябва нова школа

Доц. Румен Петров от Нов български университет предупреди, че промяната в образованието изисква не просто корекции в учебните програми, а трансформация на отношенията в самото училище. В предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев той постави акцент върху необходимостта учителите да възстановят ролята си на изследователи и вдъхновители, а академичните институции да променят начина, по който подготвят бъдещите преподаватели.

Училищната среда и ролята на отношенията

По думите на доц. Петров, най-важните уроци децата взимат не от формалните уроци, а от взаимоотношенията, в които са потопени. Това означава, че училищната среда трябва да бъде умишлено проектирана така, че да предизвиква любопитство и да изгражда пълноценни връзки между ученици и възрастни. Без подобни условия знанието остава суха информация, която трудно ангажира младите.

Той посочи, че често липсата на интерес у учениците се бърка с дисциплинарни проблеми, вместо да се търси причината в недостатъчната ангажираност на преподавателя към предмета. Като пример гостът даде биологията, която според него прекъсва развитието си твърде рано в гимназиален етап и остава в рамките на „сухо“ преподаване.

Учителят като изследовател и вдъхновител

Доц. Петров подчерта, че в миналото учителите са били двигател на модернизацията и са носели в себе си дух на откривателство. Днес тази страст е ерозирала и педагогическата професия все по-често се свежда до прилагане на свръхмениджърски подходи. Според него учителят трябва непрекъснато да изучава своя предмет, да се учудва на света и да предава това любопитство на учениците.

Той направи критика към състоянието на преподавателската общност, която често се превръща в „анонимен регистратор на знания“, а възпитателната функция се прехвърля почти изцяло върху семейството.

Конфликт между локално и универсално

Училището е в двойствена позиция: от една страна универсална институция, подготвяща за живота, а от друга — конкретно локално място в квартала. Доц. Петров обясни, че тези две измерения влизат в остър конфликт: в гимназиите доминира универсализмът, докато локалността се запазва предимно в началните курсове. Резултатът е, че училището рядко участва активно в живота на местната общност и се държи „като на гости“.

Тази липса на взаимодействие оставя децата да се оформят основно чрез съревнование с връстниците, а контактът им с възрастни в институцията е сведено до минимум.

Необходими промени в педагогическото образование

Доц. Петров призова за радикална реформа в подготовката на бъдещи учители. Той оценява състоянието на педагогическите факултети като тревожно и посочва, че педагогиката често се разглежда като знание „от втора или трета ръка“, лишено от критично мислене и интелектуално любопитство. Академичната общност, по думите му, се кооптира с държавната администрация и репродуцира управленски идеологии, удобни за институциите и бюджета.

Гостът акцентира на липсата на съвременен доказателствен подход: завършващите студенти често не познават базови концепти, необходими за ефективно преподаване. Поради това той настоя за „гражданска деакредитация“ на настоящите факултети и изграждане на нов тип школа, където университетските преподаватели работят активно в класната стая — аналогично на медицинските професори, които продължават да лекуват пациенти.

Професионална отговорност и автономия

В заключение доц. Петров заяви, че учителската професия трябва да бъде възстановена като авторитетна чрез въвеждане на силни автономни критерии за развитие и повече професионална отговорност. Само по този начин, според него, училището може да възстанови своята възпитателна роля и да формира заинтересовани и любопитни ученици.