Ще има ли ръст на заплатите от април?
Въвеждането на еврото и нагласите на работещите От почти три месеца България е в Еврозоната, което според Пламен Василев
Въвеждането на еврото и нагласите на работещите
От почти три месеца България е в Еврозоната, което според Пламен Василев от Българската асоциация за управление на хора (БАУХ) промени поведението на населението и на пазара на труда. В ефира на „България сутрин“ той отбеляза, че хората вече следят по-внимателно как се развиват процесите извън страната и стават по-осъзнати при управлението на личните си финанси. Макар инфлацията да е около 3% или малко над тази стойност, потребителите са чувствителни и „гледат касовата бележка“.
Василев свързва тези промени с комбинирания ефект от инфлацията и въвеждането на еврото: очакването на бъдещи сътресения кара служителите да променят отношенията си към труда и доходите.
Сигурност на работата и втори трудови отношения
Представителят на БАУХ посочи, че при наличие на сигурност в работата служителите не бързат да напускат и дори започват да търсят възможности за втора заетост. Това явление е най-видимо при професии с по-голяма свобода – например дигитални специалности и други гъвкави професии. Според него пазарът вече не е ограничен до най-ниско платената работна ръка, което също влияе върху динамиката на заплащането.
Индексации и времеви хоризонт
Василев прогнозира, че до април в много компании ще бъдат направени годишни индексации на възнагражденията. Очакваният ръст на заплатите е в диапазона 3–6%. Той уточни, че има и фирми, които ще отложат корекциите до юни, както и организации, които са затегнали бюджетите си до степен, че не планират нито обучения, нито увеличения на възнагражденията.
Тази диверсификация сред работодателите означава, че служителите ще усещат повишенията нееднакво, а някои сектори или компании може да останат без промени за по-дълъг период.
Изисквания за адаптация през следващите пет години
Василев акцентира, че в следващите пет години ще е нужно работещите да се нагодят към новите изисквания на пазара, за да останат конкурентни. Той очерта възможност за по-голяма предвидимост, но и необходимост от преквалификация в определени сектори.
Сред секторите, които ще имат по-голямо търсене, той посочи туризма. От друга страна, кол центровете и подобни дейности ще трябва да се трансформират заради въздействието на изкуствения интелект и автоматизацията, което налага преквалификация на персонала.
Младежи, гъвкавост и дуално обучение
Според госта младите работници предпочитат краткосрочни или средносрочни ангажименти — за две-три години — които им дават свобода да пътуват и да не са обвързани с традиционния график от 9 до 17 часа. Тази потребност от гъвкавост се отразява и в усилията на работодателите да привличат кадри още от училищна възраст.
Василев подчерта, че много компании са започнали да се ангажират с младежите още на ранни етапи и че акцентът върху дуалното обучение ще става все по-голям при подбора на бъдещи служители.
Заключение
Обобщено, прогнозите на БАУХ сочат, че през април ще има широк кръг от годишни индексации с очакван ръст 3–6%, но ефектът ще е нееднакъв в различните сектори и фирми. Част от работодателите ще забавят повишенията или ще запазят замразени бюджети, докато други ще се адаптират чрез инвестиции в обучения и привличане на млади кадри. Туризмът и преквалификацията в отговор на технологичните промени са сред ключовите фактори за бъдещето на пазара на труда.



