Бизнес

Китай печели ценно предимство от войната на Тръмп с Иран

Китайската армия активно анализира американската военна кампания в Иран, за да извлече изводи, които биха могли да се приложат

Китай печели ценно предимство от войната на Тръмп с Иран

Китайската армия активно анализира американската военна кампания в Иран, за да извлече изводи, които биха могли да се приложат при евентуален конфликт около Тайван, съобщават западни официални лица. Пекин наблюдава внимателно офанзивните способности на САЩ и смята, че стратегическият баланс в Индо-Тихоокеанския регион се измества в негова полза.

Пекин вероятно е натрупал ценни данни от действията на Вашингтон в Иран, които ще бъдат включени в планове и учения, свързани с потенциален сблъсък за Тайван. Тайван продължава да се самоопределя, докато Китай го разглежда като своя територия — позиция, отхвърляна от Тайпе.

Министерството на отбраната на Китай не отговори на искане за коментар по въпроса.

Разместване на сили и оперативни последици

Официални представители посочват, че едно от ключовите предимства за Пекин е пренасочването на американски военни ресурси от Азия към Близкия изток. Като пример те посочват, че САЩ изпращат подразделение до 2400 морски пехотинци от Япония към регион, свързан с конфликта, заедно с команден кораб, превозващ ескадрила изтребители F-35 и хеликоптери.

Южнокорейският президент Лий Дже Мюнг потвърди, че може да се наложи преместване на средства за противовъздушна отбрана от региона, след като има съобщения, че Пентагонът е изтеглил пускови установки от усъвършенствана система за противоракетна отбрана извън Азия. Тези размествания са възприети от китайските анализатори като явен знак за отслабване на непосредственото американско присъствие в Индо-Тихоокеанската зона.

Резултатите върху боеприпасните запаси и тактическите уроци

Китайските наблюдатели следят с интерес и възможното бързо изчерпване на американските запаси от боеприпаси през първите седмици на конфликта в Иран. Силите на САЩ били принудени да използват скъпи и трудно заменими въздушни прехващачи, за да неутрализират ирански ракетни и дронови удари, като евтини дронове Shahed-136 довели до масова консумация на защитни системи, предназначени предимно за по-модерни заплахи.

Публичните оценки за финансовия и материален разход остават ограничени. На американските законодатели било съобщено, че разходите през първите шест дни възлизат на 11,3 милиарда долара, според доклад, цитиран от New York Times. Германската компания Rheinmetall AG оцени, че през първите 72 часа са използвани боеприпаси на стойност около 4 милиарда долара, включително приблизително 400 крилати ракети и 800 противовъздушни прехващачи.

Политически и военни реакции

Възприеманите ползи за Китай доведоха до коментари от западни дипломати и анализатори. Бившият посланик на САЩ в Китай Никълъс Бърнс заяви в Лондон, че Пекин е показал същия „интензивен фокус“ върху бойните полета, включително Украйна, и не е изненадващо, че китайските военни учат от американските операции в Иран. Той призова за поддържане на тясно военно сътрудничество със съюзниците Австралия, Япония и Филипините, както и за ангажираността на Европа със САЩ и азиатските партньори като начин да се държи Китай „извън равновесие“.

Влиятелни китайски коментатори също извеждат паралели с Тайван. Бившият главен редактор на таблоида Global Times Ху Сиджин отбеляза в социалните мрежи, че войната разкрива доколко „напрегнати“ са американските военни възможности и посочи, че Иран е отслабен от десетилетия санкции. Той подчерта иронично, че някои американски елити продължават да говорят за противопоставяне на Народноосвободителната армия в Тайванския пролив.

Вътрешна динамика в Китай

Докато Пекин мълчи публично по конфликта, в страната продължава и най-широката чистка на военни генерали от края на 1976 г., представяна като антикорупционна кампания. Тази реформа повдига въпроси относно готовността на Народноосвободителната армия да води мащабни военни действия.

Като цяло анализите показват, че конфронтацията в Иран предоставя на Китай възможности за придобиване на тактически и стратегически уроци, докато едновременно намалява непосредственото американско военно присъствие и изчерпва важни ресурси на САЩ.