Пазарите подценяват сегашния шок при суровините

Пазарите не отчитат пълноценно въздействието от прекъсването на петролните потоци през Ормузкия проток. Настоящото движение на цените на суровините води до по-висока инфлация, а финансовите условия — с твърде ниски лихви, високи акции и относително слаб долар — изглеждат неподготвени за възможните последици.

Прекъсването вече доведе до ръст в цените на повечето стоки и риск за продължително стагфлационно въздействие: повишена обща инфлация, съчетана с натиск върху търсенето, тъй като домакинствата пренасочват разходи към енергия и други първостепенни стоки в ущърб на дискреционните покупки.

Какво означава това за пазарите

Тази конфигурация е токсична за финансовите пазари — повишаването на цените на енергията и други суровини увеличава инфлационните очаквания и разходите за фирмите, което свива маржовете и ограничава възможността за прехвърляне на по-високите разходи към потребителите. Това повишава риска облигации и акции да се коригират едновременно: по-високата инфлация тласка доходността нагоре, централните банки се ориентират към по‑„ястребова“ позиция, а по‑силният долар усилва натиска върху вноса на енергия и върху развиващите се пазари.

Анализ, базиран на връзката между движенията на цените на активите и индекса на стоките Bloomberg (BCOM) в четири предишни шока при предлагането, показва, че настоящата реакция на финансовите пазари е по-скоро умерена спрямо това, което бета‑коефициентите от историческите епизоди биха подсказали. Това означава потенциал за значително по‑силни корекции, отколкото са заложени в текущите цени.

Кои активи са най-уязвими

Няколко групи активи изглеждат недостатъчно оценени спрямо движението на BCOM: точките на рентабилност (break‑evens) в САЩ, доходността във Великобритания и някои благородни метали. Регионално, акциите в повечето пазари извън САЩ и в Латинска Америка изглеждат неподготвени за потенциален спад, като най‑голяма уязвимост има в развиващите се пазари. Това кореспондира с факта, че Азия и Европа са нетни вносители на енергия, докато САЩ и Латинска Америка са относително експортно‑ориентирани по отношение на енергийния баланс.

Структурните промени също влияят на реакциите: от 2019 г. САЩ са нетен износител на енергия, което промени историческата връзка между долара и цените на суровините. В предишни епизоди доларът често отслабваше при ръст на суровините (отрицателна бета), но днес той се възползва както от търсенето на активи‑убежище, така и от подобряване на търговските условия.

Исторически ориентири и данни

При предходни шокове при предлагането доходността по 10‑годишните американски облигации се е повишавала, въпреки вариращите бета‑коефициенти. Точките на рентабилност обикновено скачат силно с инфлацията, докато реалната доходност отразява компромиса между по‑слаб растеж и очаквания за по‑строга парична политика.

Конкретни примери от по‑близкото минало илюстрират динамиката: при началото на войната Русия‑Украйна цената на петрола Brent се повиши с около 32% от инвазията до пиковите нива след повече от три месеца, а индексът Bloomberg Dollar Spot накрая достигна около 15% повишение няколко месеца след това. В настоящия епизод цената на Brent е нараснала приблизително с 56% от началото, но широкият долар е поскъпнал с малко над 2%, което показва несъразмерна реакция между стоки и валута.

Политика, виждания и бъдещи сценарии

Относно политическите реакции: в нито един от разглежданите епизоди Федералният резерв не е снижавал лихвите; в три случая ги е повишил, а единствено през 1990 г. е спрял понижаването. Фискалните мерки могат да дадат временна подкрепа за растежа и пазарите, но при вече напрегнати бюджети те обикновено идват със страничния ефект на по‑висока доходност, което ограничава ползата за рисковите активи.

Пазарните форвардни криви все още отразяват очаквания за по‑ниски енергийни цени в бъдеще, което създава напрежение: възможните пътища са два — цените на стоките спадат и потвърждават сегашното ценообразуване; или макроикономическото въздействие се проявява в данните и стимулира корекция на облигации и акции — бърза или поетапна. Някои инвеститори в суровини изглеждат по‑песимистични по отношение на геополитичните рискове от играчите на финансовите пазари, което допълнително усложнява оценката на вероятния сценарий.

Скайлър Монтгомъри Конинг е макростратег. Нейните наблюдения са лични и не представляват инвестиционен съвет.