Бизнес

Пазарите подценяват сегашния шок при суровините

Пазарите не отчитат пълноценно въздействието от прекъсването на петролните потоци през Ормузкия проток. Настоящото движение на цените на суровините

Пазарите подценяват сегашния шок при суровините

Пазарите не отчитат пълноценно въздействието от прекъсването на петролните потоци през Ормузкия проток. Настоящото движение на цените на суровините води до по-висока инфлация, а финансовите условия — с твърде ниски лихви, високи акции и относително слаб долар — изглеждат неподготвени за възможните последици.

Прекъсването вече доведе до ръст в цените на повечето стоки и риск за продължително стагфлационно въздействие: повишена обща инфлация, съчетана с натиск върху търсенето, тъй като домакинствата пренасочват разходи към енергия и други първостепенни стоки в ущърб на дискреционните покупки.

Какво означава това за пазарите

Тази конфигурация е токсична за финансовите пазари — повишаването на цените на енергията и други суровини увеличава инфлационните очаквания и разходите за фирмите, което свива маржовете и ограничава възможността за прехвърляне на по-високите разходи към потребителите. Това повишава риска облигации и акции да се коригират едновременно: по-високата инфлация тласка доходността нагоре, централните банки се ориентират към по‑„ястребова“ позиция, а по‑силният долар усилва натиска върху вноса на енергия и върху развиващите се пазари.

Анализ, базиран на връзката между движенията на цените на активите и индекса на стоките Bloomberg (BCOM) в четири предишни шока при предлагането, показва, че настоящата реакция на финансовите пазари е по-скоро умерена спрямо това, което бета‑коефициентите от историческите епизоди биха подсказали. Това означава потенциал за значително по‑силни корекции, отколкото са заложени в текущите цени.

Кои активи са най-уязвими

Няколко групи активи изглеждат недостатъчно оценени спрямо движението на BCOM: точките на рентабилност (break‑evens) в САЩ, доходността във Великобритания и някои благородни метали. Регионално, акциите в повечето пазари извън САЩ и в Латинска Америка изглеждат неподготвени за потенциален спад, като най‑голяма уязвимост има в развиващите се пазари. Това кореспондира с факта, че Азия и Европа са нетни вносители на енергия, докато САЩ и Латинска Америка са относително експортно‑ориентирани по отношение на енергийния баланс.

Структурните промени също влияят на реакциите: от 2019 г. САЩ са нетен износител на енергия, което промени историческата връзка между долара и цените на суровините. В предишни епизоди доларът често отслабваше при ръст на суровините (отрицателна бета), но днес той се възползва както от търсенето на активи‑убежище, така и от подобряване на търговските условия.

Исторически ориентири и данни

При предходни шокове при предлагането доходността по 10‑годишните американски облигации се е повишавала, въпреки вариращите бета‑коефициенти. Точките на рентабилност обикновено скачат силно с инфлацията, докато реалната доходност отразява компромиса между по‑слаб растеж и очаквания за по‑строга парична политика.

Конкретни примери от по‑близкото минало илюстрират динамиката: при началото на войната Русия‑Украйна цената на петрола Brent се повиши с около 32% от инвазията до пиковите нива след повече от три месеца, а индексът Bloomberg Dollar Spot накрая достигна около 15% повишение няколко месеца след това. В настоящия епизод цената на Brent е нараснала приблизително с 56% от началото, но широкият долар е поскъпнал с малко над 2%, което показва несъразмерна реакция между стоки и валута.

Политика, виждания и бъдещи сценарии

Относно политическите реакции: в нито един от разглежданите епизоди Федералният резерв не е снижавал лихвите; в три случая ги е повишил, а единствено през 1990 г. е спрял понижаването. Фискалните мерки могат да дадат временна подкрепа за растежа и пазарите, но при вече напрегнати бюджети те обикновено идват със страничния ефект на по‑висока доходност, което ограничава ползата за рисковите активи.

Пазарните форвардни криви все още отразяват очаквания за по‑ниски енергийни цени в бъдеще, което създава напрежение: възможните пътища са два — цените на стоките спадат и потвърждават сегашното ценообразуване; или макроикономическото въздействие се проявява в данните и стимулира корекция на облигации и акции — бърза или поетапна. Някои инвеститори в суровини изглеждат по‑песимистични по отношение на геополитичните рискове от играчите на финансовите пазари, което допълнително усложнява оценката на вероятния сценарий.

Скайлър Монтгомъри Конинг е макростратег. Нейните наблюдения са лични и не представляват инвестиционен съвет.