Бизнес

Енергиен шок: световният петролен пазар в преустройство

Войната в Близкия изток и напрежението между САЩ, Израел и Иран отключват сериозни рискове за глобалните енергийни пазари и

Енергиен шок: световният петролен пазар в преустройство

Войната в Близкия изток и напрежението между САЩ, Израел и Иран отключват сериозни рискове за глобалните енергийни пазари и за енергийната сигурност на Европа. Това заяви Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков. Според него блокирането на ключови търговски маршрути и продължителната нестабилност могат да доведат до дългосрочни шокове в доставките и цените.

Геополитическите измерения и ролята на Иран

Целите на САЩ и Израел в конфронтацията изглеждат насочени към отслабване на Иран, разрушаване на ядрените му възможности и прекратяване на подкрепата за регионалните му проксита. В същото време, посочи Димитров, от страна на Вашингтон липсва пълна стратегическа яснота заради разнопосочни сигнали от американския президент. Смяна на режима в Техеран не се очертава като вероятен развой и конфликтът се задълбочава без видим край.

Макар Иран да е ограничен във възможността си да се противопостави военно на американската и израелската авиация, той притежава мощно геостратегическо оръжие — контрол над Ормузкия пролив. През него преминава около 20% от световната петролна търговия, а близостта до ключова нефтодобивна инфраструктура в Персийския залив допълнително засилва възможностите за натиск. Димитров предупреждава, че Иран може да продължи блокадите дори след евентуално прекратяване на ударите от страна на Съединените щати, което да остави страната фактически във война.

За да материализира тези рискове, Техеран дори разглежда въвеждане на незаконни такси за преминаващите кораби, което според госта е форма на рекет с цел икономическо и политическо въздействие — повишаване на цените на горивата преди избори и натиск върху САЩ да се оттеглят.

Ескалацията нанася тежък удар и върху арабските монархии, чиито икономики разчитат на търговия, логистика и международен туризъм. Дипломатическите усилия са затруднени и от това, че професионалната дипломация в САЩ остава встрани, което създава сериозни комуникационни проблеми с европейските съюзници.

Енергийната сигурност на Европа и пазари на горива

Събитията имат директно силно отражение върху европейската икономика. ЕС е критично зависим от вноса на втечнен природен газ, а с приключването на по-студен зимен сезон газохранилищата на континента са на рекордно ниски нива. Въпреки че Европа разполага със средства да наддава пред по-бедни купувачи като Пакистан и Индия, Димитров предупреждава, че задържането на цените на петрола над 100–110 долара за барел носи реален риск от влизане в рецесия.

Като част от диверсификационните усилия ЕС гледа към партньори като Азербайджан. Тяхната роля е важна, но капацитетът им за добив и транспорт е ограничен — в момента доставките за ЕС са в порядъка на 12–12,5 милиарда куб. м годишно, което е недостатъчно за заместване на големи глобални дефицити. За държави с малко потребление, като България, тези количества са от ключово значение и покриват приблизително половината от нуждите.

Физическата сигурност на доставките за българския пазар на горива към момента е гарантирана — рафинерията „Лукойл Нефтохим“ получава предимно казахстански петрол, транзитиран през руското пристанище Новоросийск. Основният проблем пред България е свързан с глобалния ценови шок. Димитров категорично изключва очакване за отпадане на европейските санкции срещу руския петрол като мярка за успокояване на пазарите; дори при хипотетично тяхно премахване Русия няма излишен капацитет, който да поевтини доставките.

Глобални последици и бъдещето на зелената енергетика

Конфликтът въвлича и други големи играчи — Китай има интерес бързо да се възстанови корабоплаването в Персийския залив и следи внимателно какви изводи ще направи от американската военна намеса за евентуални бъдещи стратегии спрямо Тайван.

На световния петролен пазар „възглавницата за сигурност“ от 3–4 милиона барела дневно свръхпроизводство фактически е изчезнала заради блокираните маршрути. Въпреки освобождаването на стратегически резерви, наличието на краткосрочен недостиг остава реалност, според експерта.

Кризата повдига и въпроси за зелената сделка в Европа. Растящото търсене на електроенергия — подпомогнато от центровете за данни — разкрива ограниченията на ВЕИ при осигуряване на базова стабилност при липса на слънце и вятър. Димитров прогнозира възможна корекция в курса към зелената енергетика и в средносрочен план масирани инвестиции в нови маршрути за доставка на нефт и газ, които да заобикалят Ормузкия пролив, докато изкопаемите горива продължават да играят важна роля в енергийния микс.