Петролният пазар е в процес на пренареждане

Геополитическите рискове и ролята на Иран

Войната в Близкия изток и напрежението между САЩ, Израел и Иран остават ключов фактор за глобалната икономика и енергийните пазари, предупреди Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria. Според него заплахите от продължителна нестабилност и възможно блокиране на важни търговски маршрути носят сериозни импликации за енергийната сигурност на Европа.

Целите на САЩ и Израел са насочени към значително отслабване на Иран, включително унищожаване на ядрената програма и прекратяване на подкрепата за прокситата му. В същото време американските сигнали в политиката са разнопосочни, което според Димитров подкопава стратегическата яснота. Смяната на режима в Техеран не изглежда вероятна в краткосрочен план, а конфликтът има тенденция да се задълбочава.

Въпреки относителната военна уязвимост по отношение на американската и израелската авиация, Иран разполага с мощно геостратегическо предимство — контрол над Ормузкия пролив, през който преминава около 20% от световната петролна търговия, както и близост до критична нефтена инфраструктура в региона. Димитров посочи риска сценарий, при който САЩ решат да прекратят ударите, а Иран продължи блокадата и задържи ефективно участие във войната.

Той също така заяви, че Иран може да въведе незаконни такси за преминаващите кораби като средство за оказване на икономически натиск — такъв подход има за цел да повиши цените на горивата и да създаде политическо напрежение, включително преди избори в САЩ. Конфликтът също удря сериозно арабските монархии, зависещи от търговията, логистиката и туризма, а дипломатическите усилия са затруднени от маргинализиране на професионалната дипломация в САЩ и комуникационни проблеми с европейските съюзници.

Енергийна сигурност на Европа и ценовите рискове

За Европа събитията имат веднага усещаеми последствия. ЕС е силно зависим от внос на втечнен газ, а след по-студена зима газовите хранилища остават на рекордно ниски нива. Димитров предупреди, че задържането на цените на петрола над 100–110 долара за барел крие реалния риск от влизане в рецесия, въпреки че Европа разполага с финансов ресурс да конкурира по-бедни купувачи като Пакистан и Индия.

В търсене на диверсификация ЕС се обръща към партньори като Азербайджан. Тяхната роля е важна, но капацитетът за добив и пренос остава ограничен — в момента доставките са между 12 и 12,5 млрд. куб. м газ годишно за ЕС, което далеч не покрива глобалните дефицити. За държави с ниско потребление като България тези доставки са значителни и осигуряват около половината от нуждите на страната.

На българския пазар физическата сигурност на горивата е гарантирана към момента — рафинерията „Лукойл Нефтохим“ преработва главно казахстански нефт, транзитиран през руското пристанище Новоросийск. Основният проблем за България е глобалният ценови шок. Димитров изтъкна, че отпадането на европейските санкции срещу руския петрол не е реалистично решение за стабилизиране на пазара; дори при хипотетичното им премахване Русия няма свободен капацитет, който да внесе допълнителни обеми на пазара.

Глобални последици и бъдещето на зелената енергетика

Динамиката въвежда и други големи играчи във фокуса — Китай има силен интерес от бързото възстановяване на корабоплаването от Персийския залив и наблюдава внимателно реакциите на САЩ, правейки си изводи за потенциални бъдещи сценарии, включително свързани с Тайван.

Петролният пазар вече е в състояние на пренареждане: „възглавницата за сигурност“ от 3–4 млн. барела дневно свръхпроизводство фактически е изчезнала заради блокирания трафик, а освободените стратегически резерви не отменят краткосрочния недостиг. Този енергиен трус повдига въпроси и за Зелената сделка — растящото търсене на електричество, предимно заради центровете за данни, откроява ограниченията на ВЕИ при липса на слънце и вятър.

Димитров прогнозира, че е възможна корекция в курса към възобновяемите източници, но по-вероятният средносрочен резултат е масирани инвестиции в нови маршрути за доставка на нефт и газ, заобикалящи Ормузкия пролив, като изкопаемите горива запазват централно място в енергийния микс.