ЕС отказа да подкрепи военна намеса около Ормузкия проток

ЕС засили критиките срещу военните действия, водени от Доналд Тръмп в Иран, и ясно даде да се разбере, че няма да изпрати съюзници да подпомагат американската армия при осигуряването на Ормузкия проток, докато боевете продължават.

На извънредна среща в Брюксел лидерите на 27-те държави-членки обсъдиха ескалиралата криза в Близкия изток и отражението ѝ върху енергийните пазари. Европейските фючърси на газа отчетоха рязък ръст от около 35% в четвъртък, а цената на суровия петрол Brent достигна 117 долара за барел.

Политическите позиции в ЕС

Испанският премиер Педро Санчес бе един от най-острите критици, като определи военните действия като „незаконни“ и посочи, че те подкопават международните правила. Подкрепа за позицията дойде и след първичните критики на германския канцлер Фридрих Мерц, които стимулираха други лидери да засилят опозицията си.

Словенският премиер Роберт Голоб предупреди, че „ситуацията в Иран става неустойчива“ и призова за общи усилия за защита на енергийната инфраструктура, с цел „тази безсмислена война да приключи възможно най-скоро“.

Сред страните, които публично отхвърлиха участие в съвместни американско-израелски операции, са Германия, Франция, Канада, Гърция и Норвегия. Австрийският канцлер Кристиан Щокер подчерта в Брюксел, че действията на САЩ са „трудни за предвиждане“ и предупреди, че Европа няма да бъде подлагана на изнудване.

Германският лидер Мерц повтори решението на Берлин да не се намесва военновременно, като уточни, че Европа е готова да помогне, но това изисква боевете да спрат. Френският президент Еманюел Макрон съобщи за разговор с Тръмп и отбеляза натиска от страна на САЩ да се прекратят атаките срещу енергийната инфраструктура, предупреждавайки, че унищожение на производствени мощности би имало дълготрайни последици.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща, който ръководи срещата, акцентира върху необходимостта от спазване на международното право и многостранните механизми. Той информира, че генералният секретар на ООН ще говори пред лидерите по време на обяд за последните развития в кризата.

Външен натиск и реакция на САЩ

Президентът Тръмп отправи гневни укори към съюзниците от НАТО, критикувайки липсата на активна подкрепа и наричайки решението им „глупава грешка“. В изявления пред Белия дом той подчерта съмнения относно готовността на алианса да се намеси в подобен момент, което допълнително усложни диалога между САЩ и европейските столици.

Енергийни пазари и краткосрочни мерки

Напрежението доведе до нови удари по енергийни съоръжения в региона — сред тях и атаки срещу голямо съоръжение за втечнен природен газ в Катар — и до временно затваряне на Ормузкия проток. Това предизвика опасения за ускоряване на инфлацията, забавяне на индустриалния растеж и възможни проблеми с доставките на храни.

Брюксел призна, че цените на енергията все още не достигат нивата от 2022 г., но търси краткосрочни мерки за смекчаване на въздействието. В писмо до лидерите председателят на Европейската комисия предложи обсъждане на мерки като корекции във въглеродните емисии, такси за мрежите и промени в енергийните данъци. В дневния ред попадна и Системата за търговия с емисии — ключов елемент от енергийната политика на ЕС.

Белгийският премиер Барт Де Вевер предупреди, че ако скокът в цените се превърне в структурен проблем, последствията за икономиката ще бъдат сериозни.

Последици и следващи стъпки

Европейските лидери демонстрираха общ профил на резервираност към военна ескалация и заявиха, че подкрепят международното право и многостранните механизми за справяне с кризата. В същото време Брюксел се стреми да съчетае политическата консолидираност с практически мерки за защита на енергийните доставки и контрол върху инфлацията, докато ситуацията в региона остава нестабилна.