ЕС отказа подкрепа за военните действия на Доналд Тръмп

Лидерската позиция в Брюксел

На среща на върха в Брюксел лидерите на 27-те държави-членки засилиха критиките си срещу военната кампания на Доналд Тръмп в Иран и дадоха ясно да се разбере, че няма да откликнат на искането на американския президент за съюзници. Домакинството постави на дневен ред последиците за сигурността и за енергийните пазари, докато боевете продължават.

Кой отказа участие

Сред посочените държави, които изрично изключиха участие в американско-израелските операции, бяха Германия, Франция, Канада, Гърция и Норвегия. Германският премиер Мерц повтори, че Берлин няма да се намесва в конфликта: „Искам да изпратим ясен сигнал, че сме готови да помогнем, но за да се случи това, боевете трябва да спрат.“ Испанският премиер Педро Санчес бе от най-рязките, като нарече войната „незаконна“ и предупреди за подкопаване на международните правила.

Други изказвания на лидерите

Словенският премиер Роберт Голоб предупреди, че „ситуацията в Иран става неустойчива“ и призова за защита на енергийната инфраструктура с цел „тази безсмислена война да приключи възможно най-скоро.“ Австрийският канцлер Кристиан Щокер коментира, че „действията на САЩ са трудни за предвиждане – стратегията е трудно разпознаваема“ и подчерта, че „Европа, а също и Австрия, няма да позволят да бъдат изнудвани.“

Белгийският премиер Барт Де Вевер заяви, че е силно притеснен от енергийната криза: „Тази война създаде нов скок в цените и ако това стане структурно, тогава ще сме в дълбока беда.“

Икономическите последици

В отговор на ескалацията европейските пазари усетиха натиск. Европейските фючърси на газа скочиха с 35% в четвъртък, а цената на суровия петрол Brent достигна 117 долара за барел. Ударите срещу големи петролни и газови обекти, включително атака срещу най-голямото съоръжение за втечнен природен газ в света в Катар, допълнително засилиха напрежението и притесненията за доставките.

Затварянето на Ормузкия проток доведе до допълнително поскъпване на енергията, което накара правителствата да се тревожат от инфлация, спад в индустриалната активност и потенциални прекъсвания в хранителните доставки.

Политическите и регулаторни реакции

В писмо до държавните ръководители председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посочи, че в дневния ред са мерки за смекчаване на краткосрочните ценови шокове. Тя предложи дискусии за възможни корекции на въглеродните емисии, таксите за мрежата и енергийните данъци, както и въпросите около Системата за търговия с емисии, която е ключов елемент от енергийната политика на ЕС.

Френският президент Еманюел Макрон съобщи, че е говорил с Тръмп и изрази тревога от атаките върху енергийната инфраструктура: „Ако самите производствени мощности бъдат унищожени, ще има много по-трайно въздействие от тази война“, каза той.

Контекст и послания за международното право

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща, който ръководеше срещата, подчерта необходимостта от спазване на международното право и отстояване на многостранните институции. Той припомни, че генералният секретар на ООН Антонио Гутериш ще се обърне към лидерите по време на обяд, за да информира за последните развития.

Междувременно Тръмп остро критикува някои от съюзниците в НАТО за отказа им да се намесят, обвинявайки ги в „глупава грешка“ и питащ се „дали НАТО някога ще бъде там за нас“. Неговите изявления допълнително усложниха отношенията с европейските партньори в момент на засилено напрежение.

Краткосрочни очаквания

Докато енергийните цени все още не са достигнали пиковете от 2022 г., Брюксел търси бързи решения за намаляване на ефекта върху потребителите и икономиката. Лидерите декларираха готовност да обсъдят мерки и да координират действия, но общата позиция бе категорична: помощ за военни операции под американско или израелско командване няма да бъде предоставена, докато конфликтът продължава.