Мона адаптира музиката си за глухонеми слушатели

Именно необичайният сън на Мона става отправна точка за новия ѝ творчески курс: тя се вижда на сцена, пее с всичко от себе си, но пред нея стои публика, която не може да я чуе. Зърнатият образ не я оставя и тя започва да търси причината защо музиката не достига до всички.

Откритието, което променя намеренията ѝ, е статистика, според която едва 14% от артистите в света създават музика, достъпна за хора с увреден слух. Това число не остава просто като факт на таблото — за Мона става лична кауза и основа на нова посока в работата ѝ.

Нови формати в изпълненията и видеата

В отговор на намерението си да направи музиката по-достъпна, Мона започва да включва жестомимичен превод във видеоклиповете и на сцената. Това не е само визуален елемент, а стремеж песните ѝ да достигат до хора, които възприемат света по различен начин — чрез допълнителен канал на комуникация.

Решението да интегрира жестови преводи е част от целенасочен творчески експеримент. Видеа и изпълнения вече се преработват така, че текстът и емоцията да бъдат предавани едновременно чрез звук, образ и жест. За Мона това означава промяна в начина на подготовка и представяне, но и в отношението към публиката като към многопластов слушател.

„Давам“ — финалът на една вътрешна трансформация

Премиерата на най-новата ѝ песен „Давам“ съвпада с началото на този етап. Парчето е описвано от самата певица като емоционален завършек на процес, който е едновременно личен и артистичен. То не се разглежда само като отделен сингъл, а като част от по-широка концепция.

В интервю за Bulgaria On Air Мона обяснява, че „Давам“ е заключително звено в замислена трилогия. „Малко след написването на „Жива“ написах и „Сила“. Тогава си казах, че искам това да е трилогия. „Жива“ беше много различен проект както за мен самата, така и за музикалния ни пазар. За мой огромен късмет песента се възприе много добре от всички слушатели.“ Така трите песни очертават последователен разказ за израстване, сила и отдаване.

Жестов превод като стандарт, не като допълнение

Жестомимичният и жестовият превод вече са редовна част от концертите на Мона. Тя акцентира, че това не е само естетическо допълнение, а необходимост — начин да се гарантира, че изкуството е достъпно за всички хора, независимо от сетивния им опит.

За изпълненията си певицата работи с преводачи, които да превеждат песните ѝ на жестов език в реално време. Този подход променя и сценичната динамика, защото предаването на емоцията изисква синхрон между музикантите, изпълнителя и жестовия преводач.

Партньорство за предстоящия концерт

На предстоящия ѝ концерт на 8 април до Мона на сцената ще бъде Биляна Николова от Stray Sheep — близка приятелка и творчески партньор. Биляна ще отговаря за превода на песните на жестов език, което отново подчертава стремежа на Мона да направи изпълненията си достъпни за хора с увреден слух.

Тази стъпка към по-широка включеност и равен достъп до музикалните преживявания е основен акцент в настоящата творческа фаза на Мона. Новото ѝ направление комбинира лична мотивираност, концептуална музикална поредица и конкретни практики на сцената, които целят да направят музиката ѝ разбираема и за тези, които не чува звук по стандартния начин.