ЕК предупреждава: действията в сръбското правосъдие могат да блокират еврофондове
Нарастваща загриженост от Брюксел Европейската комисия определи като „тревожни“ поредица от последни решения и действия, свързани с приетите по
Нарастваща загриженост от Брюксел
Европейската комисия определи като „тревожни“ поредица от последни решения и действия, свързани с приетите по бърза процедура през януари изменения в пакета съдебни закони в Сърбия. Според Брюксел тези промени представляват „сериозна стъпка назад в процеса на европейска интеграция“ на страната и поставят под съмнение нейния напредък по върховенството на закона.
Белград представи текстовете на Венецианската комисия и обеща пред Брюксел, че няма да прилага новите разпоредби, докато комисията не излезе със становище. Делегация на Венецианската комисия е в сръбската столица и през вчерашния и днешния ден се среща както с представители на управляващите, така и с опозицията по повод предложените промени.
Решение за четирима прокурори и конкретни разследвания
Миналата седмица Висшият прокурорски съвет, в което взема участие и министърът на правосъдието Ненад Вуич, реши, че четирима прокурори няма да продължат да работят в Прокуратурата за организирана престъпност (ТОК). По информация от публикациите, тези прокурори са били ангажирани с разследвания, които включват проверка за евентуална корупция във връзка със срутването на козирката на наскоро ремонтираната жп гара в Нови Сад на 1 ноември 2024 г., при което загинаха 16 души, както и с разследването на изземването на пет тона марихуана в село близо до Крушевац в края на януари 2026 г.
Тези действия на органите на прокуратурата и управлението предизвикват допълнителни опасения в Брюксел, тъй като засегнатите разследвания имат връзка с държавни служители и чувствителни обществени случаи.
Финансови последици: Плана за растеж и помощта от ЕС
Върховенството на закона е сред ключовите условия за усвояване на средствата от ЕС. В средата на януари Сърбия получи само половината от планираните средства от Плана за растеж, тъй като не бе изпълнила всички предвидени стъпки за този транш. Общият пакет помощ по Плана за растеж за Сърбия възлиза на 1,6 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и заеми, като отпускането на всички финансови ресурси е обвързано с напредъка в областта на правосъдието и върховенството на закона.
Текущият транш обхваща периода 2024–2027 г. и включва механизъм, при който неизползвани от кандидат-страна средства могат да бъдат преразпределени към други бенефициенти. В този контекст европейските институции предупредиха, че недопускането на прозрачни и независими съдебни процеси може да доведе до намаляване или замразяване на плащанията.
Реакции от представителите на ЕК
Говорител на Европейската комисия, Мерсие, потвърди, че „Европейската комисия продължава да преразглежда дали Сърбия все още отговаря на условията за плащания по финансовите инструменти на ЕС“. Освен това Гийом Мерсие заяви: „Нашата позиция остава непроменена. Комисията очаква прилагането на тези закони да бъде отложено, докато Венецианската комисия не излезе със становище. След това очакваме законите да бъдат съответно преразгледани.“
През февруари европейският комисар по разширяването Марта Кос предупреди, че ЕК ще преразгледа дали Сърбия все още отговаря на критериите за европейска финансова помощ, включително за средствата от Плана за растеж и за предприсъединителната помощ.
Политически и институционален контекст
През последните месеци прокуратурата в Сърбия е обект на критики от различни страни, включително от страна на президента Александър Вучич, във връзка с няколко дела срещу държавни служители. Сред тях е процесът срещу настоящия министър на културата Никола Селакович, обвинен в предполагаема злоупотреба със служебно положение и фалшифициране на документ. Тези събития допълнително усложняват диалога между Брюксел и Белград по въпросите на съдебната независимост и реформите.
Състоянието на правосъдната система и начина, по който се прилагат новите закони, ще бъдат ключови за решението на Европейската комисия дали и как да продължи изплащането на средствата, които зависят от спазването на стандартите за върховенство на закона.



