Бизнес

Не е нужно изкуственият интелект да бъде враг на климата

Изкуственият интелект често се свързва с висок енергиен разход, създаване на безполезно съдържание и дори с опасни приложения като

Не е нужно изкуственият интелект да бъде враг на климата

Изкуственият интелект често се свързва с висок енергиен разход, създаване на безполезно съдържание и дори с опасни приложения като подпомагане на насочване на оръжия. Въпреки това, когато бъде използван целенасочено, той може да стане ключов инструмент за по-добро разбиране и управление на климатичните рискове, произтичащи от дейността на фирмите.

AI стартъпи вече разработват системи, които събират и анализират данни за емисиите, активите и инвестициите на над 100 000 компании. Тези технологии дават на инвеститорите възможност да сверяват декларациите на компаниите с реални показатели и да проверяват доколко те действително напредват към поставените климатични цели — особено в момент, когато държавните регулации отслабват.

Достъп до данни, които липсват

За инвеститорите устойчивостта на бизнеса не е само въпрос на репутация, а и на финансов риск. Затова те искат информация не само за очакваните печалби, но и за приноса на компаниите към климатичните промени и други екологични проблеми. Въпреки това подобни данни често са трудни за намиране или са непълни, което затруднява оценката кои компании са наистина устойчиви и кои само твърдят това.

Много компании отговориха на нарастващия натиск, като започнаха да публикуват т.нар. доклади за устойчивост. Тези отчети обаче често са извън обхвата на строги стандарти и контрол, което ги прави уязвими към „зелено измиване“ — представяне на дейността като по-екологична, отколкото е в действителност.

Как AI може да запълни празнината

Системите на AI могат да автоматизират събиране и сравняване на големи обеми данни — от емисионни отчети до разкрития за финансови потоци и активи. Това позволява по-обективни проверки на твърденията на компаниите и по-точно измерване на напредъка им към климатичните цели. В условия, в които политическата воля за задължително отчитане отслабва, тези инструменти предлагат алтернативен път към прозрачност и отчетност.

Регулации и стандарти в Европа

Идеята за задължително отчитане на устойчивостта беше дълго обсъждана в политиката — с аргумент, че инвеститорите имат нужда от надеждни данни, за да оценяват рисковете и въздействието на компаниите. Проблемът досега беше именно липсата на такива данни.

През 2022 г. Европейският съюз въведе изискване компаниите, опериращи в блока, да отчитат своите показатели за устойчивост. Година по-късно тези усилия бяха надградени чрез създаването на конкретни стандарти за отчитане на екологични и социални показатели — известни като Европейски стандарти за отчитане на устойчивостта (ESRS). Въведените регулации имаха за цел да намалят несигурността и да ограничат greenwashing-а, като зададат ясни правила за съдържанието и формата на докладите.

Контекстът на отстъплението от регулации

В същото време политическият курс в някои страни и региони придоби тенденция към отстъпване от задължителното климатично докладване. Това прави ролята на независими технологии за проследяване и верифициране на данни — като решенията, базирани на AI — още по-важна. Те могат да служат като външна проверка, която компенсира слабостите в регулаторния контрол и дава на пазарните участници по-реална картина за действията на компаниите.

Заключително, макар че AI носи рискове и предизвикателства, неговото приложение в проследяването на емисии, активи и инвестиции може да стане решаващо за по-голяма прозрачност в бизнеса и за по-ефективен надзор над напредъка към климатичните цели. В условия на намаляваща политическа ангажираност, технологичните решения предлагат начин инвеститорите да изискват реални резултати, а не само обещания.