Откриха най-старите записи на песен на гърбат кит от 1949 г.

Архивен запис от 1949 г. разкрива ранна китова вокализация

Изследователи от Океанографския институт „Уудс Хоул“ във Фалмът, Масачузетс, идентифицираха най-старите известни записи на песен на гърбат кит. Звукът е заснет през март 1949 г. в близост до Бермудските острови и е открит при дигитализация на стари аудиозаписи през последната година.

Специалистите, които преглеждали архивите, първоначално не са разпознали произхода на записа, но са взели решение да го съхранят за бъдещи изследвания. Ашли Джестър, директор по научни данни и библиотечни услуги в „Уудс Хоул“, посочва, че записът е бил част от по-стара колекция, която е преминала през процес на конвертиране в цифров формат.

Обстоятелствата на записа

Звуковият материал е записан по време на плаване на изследователски кораб, където екипът е провеждал тестове на сонарни системи и акустични експерименти съвместно с Управлението за военноморски изследвания на САЩ. Именно по време на тези дейности е уловен звукът, който впоследствие е установен като песен на гърбат кит.

Това откритие предшества с почти 20 години по-широко известното идентифициране на китова песен от учените на по-късен етап, което показва, че документирането на китовата акустика е започнало по-рано, отколкото е смятано досега.

Какво казват учените за значимостта

Питър Таяк, морски биоакустик и почетен изследовател в „Уудс Хоул“, подчертава, че звукът на океана през 40-те години е бил значително по-тих в сравнение с настоящето. Според него това създава различна акустична среда и предоставя важен контраст при изучаването на това как човешките дейности, като увеличения шум от корабоплаване, могат да влияят върху китовата комуникация.

Учените от Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA), които изучават звуците, отбелязват, че китовете издават набор от акустични сигнали — щракане, свирене и викане — и че те могат да адаптират поведението си при издаване на звуци в зависимост от околната среда.

Практическата стойност на записа

Архивният запис от 1949 г. дава възможност за сравнение между акустичните условия в миналото и днешната среда, натоварена от човешки шум. Според Таяк такива данни могат да помогнат на изследователите да оценят ефекта от нарастващия антропогенен шум върху начина, по който китовете комуникират и се социализират.

NOAA също така припомня, че звуците са жизненоважни за китовете при намиране на храна, ориентация и социални контакти в отворения океан. Някои видове създават повтарящи се вокализации, които по своя характер приличат на песни, а гърбатите китове са сред най-известните заради сложните си вокализации.

За гърбатите китове

Гърбатите китове, споменати в записа, могат да достигат тегло над 55 000 паунда (24 947 килограма) и са известни със своята вокална способност. Тяхното песенно поведение варира и може да звучи както деликатно, така и меланхолично, което ги прави обект на продължаващ интерес от страна на акустичните и поведенческите изследвания.

Намирането на този архивен запис разширява историческата база данни за китовите вокализации и предоставя ценен материал за бъдещи проучвания за влиянието на човешката дейност върху морската акустична среда.