Проектът за Закон за ВЕИ блокиран — 437 млн. евро по ПВУ остават

Комисията не събра кворум, заседанието провалено

Депутатите от Комисията по енергетика в Народното събрание отново не осигуриха необходимия кворум за провеждане на заседание. Подобно на предишното събиране, регистрираните народни представители бяха 10, което отново се оказа недостатъчно и заседанието не се състоя.

Непровеждането на заседанието забавя обсъждането на промените в Закона за енергията от възобновяеми източници (Законът за ВЕИ), които са свързани с получаването на около 437 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Целите на законопроекта и последици от забавянето

Основната цел на внесения от Министерския съвет законопроект е да завърши транспонирането на Директивата в българското законодателство. Крайният срок за това беше 21.05.2025 г. Поради неизпълнение на задължението за навременно уведомяване на Европейската комисия, на 24 юли 2025 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо към Република България за образуване на Процедура за нарушение № 2025/0198 по член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Процедурата е свързана с неуведомяване в срока на мерките за пълно транспониране на Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 г., която изменя Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и отменя Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета.

Забавянето на процеса за приемане на националната норма може да възпрепятства и усвояването на средствата по ПВУ, тъй като част от плащанията са обвързани с изпълнението на конкретни ключови етапи и реформи.

Връзка с плана за възстановяване и допълнителни мерки

Внесеният законопроект е обвързан с изпълнението на част от ключов етап 96 по Реформа 6 „Увеличаване на електрическата енергия от възобновяеми източници“ и с ключов етап 178 по Реформа C8.R5: „Електрическа мобилност“ от Плана за възстановяване и устойчивост. Освен това проектът за закон подкрепя и мярка 20 от Плана за намаляване на административната тежест, приет с Решение № 233 на Министерския съвет от 2024 г.

В текста са направени и промени, които въвеждат изисквания, свързани със Закона за въвеждане на еврото в Република България, което е отразено като част от адаптацията на националната правна рамка.

Климатични цели и целеви дялове за ВЕИ

Законопроектът следва намерението, заложено в Директивата, да адаптира съществуващата национална уредба в областта на насърчаването на енергията от възобновяеми източници. Това е насочено към създаване на условия за постигане на целите за климатична неутралност на Съюза до 2050 г. и на междинната цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.

Проектът отразява и изменената с Директивата обща цел за дела на енергията от възобновяеми източници — 42,5%, както и конкретно поставените цели за отделните сектори: сектор електрическа енергия, сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане, и сектор транспорт.

Адаптация на националната правна рамка

С оглед постигане на поставените цели и в отговор на изискванията на Директивата, законопроектът предвижда адаптация на националната правна рамка. В представения материал се посочва, че това ще стане в няколко направления, с цел да се приведат правилата и процедурите в съответствие с новите европейски изисквания.

Забавянето в парламентарната процедура и липсата на кворум в Комисията по енергетика затрудняват навременното приемане на текстовете и увеличават риска част от средствата по ПВУ, свързани с реформи и ключови етапи, да останат блокирани, докато законодателната рамка не бъде приведена в съответствие с изискванията на Директивата.