Кой ще плати за антидрон системите на летищата?

Темата за опазване на въздушното пространство край летищата отново се върна в центъра на вниманието след серия случаи с любителски дронове около София. Тодор Иванджиков, председател на Асоциацията на българската авиационна индустрия, поставя под въпрос защо в страната все още липсва ефективна антидрон система и какви рискове това носи за авиацията и пътниците.

Липса на окончателни европейски регулации

Иванджиков посочи в предаването „Денят ON AIR“, че на европейско ниво все още не са изчистени правилата, които да задължат инсталирането на антидрон технологии на летищата. Според него и Европейската комисия в Брюксел, и агенцията в Кьолн работят по въпроса, както и Евроконтрол, но окончателен документ, който да описва каква система и при кои условия да се въвежда, все още няма.

Без ясна директива летищата сами решават дали да инвестират в детекция и обезвреждане на дронове. Иванджиков даде пример с Франкфурт — голямо, натоварено летище, което е преценило, че рискът оправдава инвестиция в антидрон система. В същото време обаче множество други европейски летища все още нямат такива средства за защита.

Кой трябва да изгражда и да плаща?

Отделен въпрос, който Иванджиков изтъкна, е кой е отговорен за изграждането на тези системи — самото летище или държавата. Липсата на общоевропейски регламент оставя решението в ръцете на операторите и националните власти, което води до различни подходи и неравномерно ниво на защита между отделните аерогари.

Тази несигурност поставя и финансов проблем: кой ще поеме разходите за техника, поддръжка и обучение? Според Иванджиков правилното изграждане на ефективна антидрон система изисква сериозен бюджет — сумата е седемцифрена, ако се направи както трябва.

Чести инциденти и икономически рискове

Иванджиков цитира данни, според които по света има около 1700 инцидента с дронове в близост до летища. Той посочи и примера с Гетуик в Англия, където проблемите с безпилотни апарати предизвикаха силен обществен отзвук и доведоха до въвеждане на мерки за детекция.

Освен риск за безопасността, подобни инциденти водят до значителни икономически щети — отклоняване на полети, закъснения и потенциални материални поражения по самолети. Иванджиков отбеляза, че разходите при сериозен инцидент могат да надхвърлят наложените в момента глоби към нарушителите, което поставя под въпрос достатъчността на текущите санкции.

Санкции и промени в законодателството

След предишни случаи около летище „Васил Левски“ в София вече са въведени санкции за нерегламентирано използване на дронове. Промени в Закона за гражданското въздухоплаване преди около година наложиха глоби в диапазона 3 000–10 000 лева и имуществени санкции от 3 000 до 30 000 лева. Иванджиков обаче счита тези суми за недостатъчни спрямо възможните щети и разходи за реакция, като предлага разглеждане на по-строги наказания.

Бързото развитие на дрон индустрията

Експертът изтъкна, че дрон индустрията се развива много бързо и ролята ѝ расте както в цивилния сектор, така и в военните конфликти. Това означава, че въпросът за защитата на летищата и на критичната инфраструктура ще става все по-актуален, а мерките за сигурност трябва да се адаптират към новите реалности.

Заключение

Иванджиков призова европейските институции да създадат ясна рамка, която да задължи летищата с определен трафик да предприемат мерки въз основа на оценка на риска. Докато това не стане, решенията ще остават фрагментарни, а въпросът кой ще поеме финансовата тежест — държавата или самите летища — ще продължи да бъде централният проблем при опазването на въздушния трафик от нерегламентирано ползване на дронове.