Български износ към Близкия изток почти замръзна

В предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов Преслава Филипова, заместник‑председател на Българска асоциация „Снабдяване“, и Димчо Димчев, управител на Cargo‑partner България, изнесоха оценка за последствията от конфликта в Близкия изток върху глобалните вериги на доставки и върху българския износ. Конфликтът е довел до блокиране на ключови коридори и рязко увеличение на логистичните разходи, което забавя стокопотока от Азия и Индия към Европа и оставя износа за региона практически парализиран.

Кои стоки са най‑засегнати

Експертите посочиха, че ударът обхваща широк спектър от товари: петрол и втечнен природен газ, фармацевтични продукти, торове и полупроводници. С блокирането на Ормузкия проток според Филипова около една пета от световните доставки на петрол и втечнен газ са засегнати, а Димчев добави, че всяко нещо, което преминава по море или въздух през засегнатия регион, изпитва забавяния и поскъпване заради удължени маршрути и по‑високи цени на горивата.

Особено уязвими са стоките, за които важат критични срокове на доставка или сложни логистични вериги — например фармацевтични субстанции и готови лекарства, както и компоненти като полупроводници, чиято доставка от Азия до Европа вече се бави.

Причини за проблемите с лекарствата и торовете

Филипова обясни, че един от ключовите въздушни хъбове за фармацевтични товари от Индия е Доха. С ограниченията в региона честите прекачвания и транзити през този хъб са нарушени, което води до закъснения както на субстанции, така и на готови лекарствени продукти по пътя към европейските пазари.

При торовете проблемът е двуизмерен — от една страна те основно се превозват с насипни кораби и при предназначение за Европа плавателните съдове трябва да заобикалят традиционните маршрути, което удължава времето за доставка. От друга страна производството на торове е изключително енергоемко, така че поскъпването на енергията се отразява пряко върху крайните цени.

Мерки за устойчивост и алтернативни маршрути

От Българска асоциация „Снабдяване“ и логистичните компании призовават за по‑голяма устойчивост и гъвкавост във веригите на доставки. Предлаганите мерки включват не само поддържане на буферни наличности, но и локализиране на част от доставките, използване на доставчици от по‑близки региони, изграждане на логистични хъбове и сътрудничество за създаване на запаси в Европа.

Димчев посочи, че много компании вече са увеличили складовите си резерви в България след предишни кризи. Като алтернативен коридор се обсъжда и жп транспортът от Китай през Русия към Европа — маршрут, който според участниците предлага значително по‑кратко време на транзит, приблизително наполовина в сравнение с морския транспорт. Филипова подчерта, че при внимателно следене на митническите кодове и ясни методологии за тяхното потвърждаване няма да възникнат проблеми със заобикалянето на санкции.

Какво се случва с българския износ

Димчев констатира, че в момента износът за Близкия изток е практически блокиран — стоките, които вече са в транспорт, не могат да се придвижат по стандартните маршрути. Той добави, че спешните пратки могат да бъдат пренасочвани по алтернативни сухоземни маршрути, но това носи своите рискове и ограничения. България изнася за региона предимно хранителни продукти, строителни материали, осветителни тела, както и фармацевтични и медицински изделия — голяма част от тези стоки обикновено пътуват по море. Сухопътните трасета също не са препоръчителни, тъй като минават през други кризисни зони като Ливан, Ирак и Сирия.

Димчев съветва износителите да бъдат внимателни при товарене на стоки за региона, ако няма яснота къде и кога ще пристигнат. Въпреки това логистичните компании продължават да търсят решения, за да се осигури достигане до пазарите и да не се спират ключови производства.

Заключение

Ситуацията в Близкия изток представлява сериозно изпитание за веригите на доставки. Според участниците в предаването необходима е дългосрочна стратегия за диверсификация и устойчивост, комбинирана с краткосрочни мерки като буфери и активен мониторинг на алтернативните маршрути, за да се минимизират щетите за българските износители и за глобалната търговия.